Трябва да съм наистина лошо момиче, мислеше си тя не без гордост, щом чувствам това. Но така си беше, и тя се бе усетила, че… не точно фантазира, но получава малки изблици на фантазии — кратки, незаконни, забранени проблясъци: Тя като жрица на някой древен, нечестив култ. Виждаше се обкръжена от рошави поклонници, да ги води в екстатичен танц, застанала пред бушуващ огън, гола до кръста, плътните сенки очертават малките й, добре оформени гърди, дългата й черна коса се вие по раменете й на змиевидни кичури, очите й сияят… тимпаните думкат, пронизително ридаят флейти, поклонниците все повече обезумяват, протягат ръце към нея — и точно тук тя прекъсваше лентата. Що за глупости! Що за противни вълнения. Помъчи се да насочи вниманието си към онова, което й говореше Сами. Беше интересно.
— Времето на тези стари култове се връща, Мими — обясняваше Сами. — Всичките големи религии вече са се изхабили. Не могат да родят нищо. Но ние можем. Ние имаме истински богове, Мими! Те може и да не са приятни, но са истински и постигат резултати. И възнаграждават онези, които им служат.
— Служат им? — сънливо откликна Мими. — Не разбирам за какво ми говориш. — И тя зачака Сами да обясни. Усещаше онова незаконно чувство на сексуална наслада.
— Много хора ще им служат, като принасят жертви и танцуват — рече Сами. — Все повече и повече — колкото повече се доказват боговете.
— Предполагам, че така ще стане — рече уклончиво Мими.
— Нали си гледала «Десетте божи заповеди» на Де Мил? Всяка година го въртят по Коледа.
— Да, гледала съм го. Дето Чарлтън Хестън се катери по планината, за да получи свещените скрижали.
— Не точно този епизод имах предвид. Спомняш ли си сцената, където чадата Израилеви се кланяха на златния телец?
— О, да. Доста шокираща беше.
— Може би. Но и доста възбуждаща, нали?
Кадри от филма се наложиха върху фантазията на Мими.
— Никога не бих могла!
— Ти можеш да си жрицата и да ги водиш!
Тя се втренчи в него. Мислите й ли четеше? Или, в крайна сметка, да фантазираш такива неща не беше нещо толкова необичайно?
— Кой, аз?! — изхихика тя неуверено. — Според теб съм способна да правя такива неща?
— Знам, че си способна — отвърна Сами. — Виждал съм те как танцуваш, Мими. Имаш прекрасно чувство за ритъм. Освен това имаш подходящата външност, фигура — всичко. От тебе би излязла чудесна жрица.
Беше й нужно малко време, докато намери думи, с които да изкаже следващата си мисъл.
— Но тези езически жрици са вършили ужасни неща!
Сами също изказа много внимателно следващата си мисъл:
— Ако боговете наистина са живи, и ако те наистина искат точно това, как може то да е ужасно?
Тя се взираше в него, оцъклена, сияеща.
— А цялата работа е там — продължи Сами, — че в момента ние сме още на партера. Сега, когато всичко тепърва започва, всичко е възможно.
— Сме?
— Аз съм вътре в това още от самото начало. И ти също можеш да бъдеш, Мими, стига да поискаш.
— Ти да не би всъщност да ми предлагаш… предлагаш ли ми?
Сами я загледа втренчено. Ръцете й трепереха. Мими открай време си знаеше, че той се интересува от нея. Но някакъв си мършав младши брокер никога не се покривал нейните представи за нещо по-така. Сега обаче той й изглеждаше променен, зареден със силата на тези странни богове.
Сами хвърли на масата двайсетдоларова банкнота. Изправи се и й протегна ръка.
— Тук е много шумно. Хайде да отидем някъде, където ще можем да поговорим. Виждам, че имаш огромно бъдеще в това. Мими. В НСР ПДБ можеш да станеш изключително важна.
Тя го последва навън към колата. Не го попита къде отиват. Чувстваше, че пред нея се открива нов живот. Беше страшно. Но пък беше толкова вълнуващо.
Част втора
18
Нека хванем сега една странична пътека, която ще се окаже извънредно важна за нашата история.