— Коя нишка ти трябва?
— Онази, която предотвратява неизбежния край на Вселената.
— Знам тъкмо коя ти трябва — рече паякът. — Само преди малко тая нишка почна да трепти, та си рекох: «Бас ловя, че някой ще дойде да си поиграе с тая нишка».
— Тъкмо за това съм дошъл.
— Нека ти я покажа.
Паячката имаше многобройни пъргави крайници. Тя бръкна с множеството си ръце сред безкрайните нишки на паяжината. Пръстите й измъкнаха една.
— Тази е, дето я търсиш. Ето, хвани я.
Астур я хвана. Подръпна я лекичко. Нейде отдалече чу неясен вик.
— Кой беше това? — попита той.
— Декстър — отвърна му паячката. — Нишката е прикрепена към него. Метафорично казано, разбира се, но това не го прави по-малко оперативно.
— Тогава просто ще я проследя — рече Астур. — Много благодаря. Страшно съм ви задължен.
— Карай да върви — отвърна паячката и се захвана пак с онова, с което се занимаваше преди да дойде Астур, каквото и да беше то.
19
Едгар Алън Декстър, едноличен собственик на «Божествени услуги Декстър» седеше в облицованото си с дървена ламперия жилище в Суит Хоум, Орегон, и се чувстваше доволен.
Не се случва често смъртните да вършат работата, което се полага на боговете, но с която често те не щат да се озорват. Онези смъртни, смогнали да се докопат до божите работи, знаят, че са се хванали с нещо добро.
Едгар Алън Декстър беше от тях. Преди много години той се беше оказал на нужното място в нужния момент и беше направил услуга на едно дошло на посещение божество, като по този начин му беше спестил един срам, не по-малко досаден от мимолетността и незначителността. Благодарното божество върна жеста на Декстър. Услугата, за която Декстър помоли, беше работа в междинната област, засягаща и боговете, и хората; областта, свързана с човешко-божеските отношения. Божеството му измисли професия в тази област и Декстър се оказа нещо като полубожествен омбудсман[1]
Работата сама по себе си беше синекура: на Декстър му се плащаше, за да върши буквално нищо работа, тъй като точно сега човешко-божеските отношения бяха застъпени най-слабо за всички времена. С този пост вървяха и статутът на полубог и шансът да живееш едновременно няколко интересни живота. Такъв удар ти идваше веднъж в живота: да те забележат боговете беше кажи-речи като да те забележат в Холивуд.
Един от своите животи Декстър водеше в Америка от двайсети век, където работеше като агент по божеско-човешките дела. В друг свой живот той живееше на Барбари Коуст в Сан Франциско през деветнайсети век и държеше прочуто казино. В трети беше посланик в Париж, служител на администрацията в Белия дом по времето на Томас Джеферсън.
В живота си от двайсети век той беше щастливо женен, пенсионер и живееше в Суит Хоум, Орегон, където отглеждаше рози.
С прескачането от живот в живот Декстър успяваше да забави толкова много процеса на стареене, че го беше накарал да пълзи едва-едва.
Нямаше представа как така са го измислили тия богове — да може да живее едновременно и в миналото, и в настоящето. Смяташе го за хитър номер и не задаваше излишни въпроси.
За Декстър всичко вървеше прекрасно, но щом високото богоподобно същество влезе в кабинета му в Суит Хоум, той разбра, че е дошло време да си плаща.
Декстър извика жена си по интеркома и я помоли да донесе гевречета, пушена сьомга и сирене крема за госта. Предложи на бога стол и го попита би ли желал да му измият краката.
— Не, благодаря, много е старомодно — отклони поканата Астур. — Тук съм, за да поговорим за един малък проблем, възникнал неотдавна.
— Надявам се, че не съм объркал нещо — рече Декстър.
— Нека поговорим, и ще видим — отвърна Астур. — Вярвам, че наскоро ви се е обаждал по телефона човек на име Артър Фен.
— Един човек ми се обади — потвърди Декстър. — Не мога да твърдя, че съм му запомнил името.
— Артър Фен. Помолил ви е за помощ.
— Да, точно така. Аз го отрязах.
— Лошо, твърде лошо — рече Астур.
Декстър сви рамене.
— Откъде да знам, че може да е важен?
— Много прибързано си действал, Декстър. Оставил си този човек да се лута слепешката из Царството на боговете без никой да го представя, и там той е сключил крайно неблагоприятно споразумение с един отстранен бог на име Лийфи.
— Не знаех.
— Очевидно не си знаел. Но би трябвало. Да си се сетил да докладваш за това на някое от божествата-покровители?
— Сметнах, че ще се уреди от само себе си.
— Грешно си го сметнал. Освен ако уреждането от само себе си не включва и унищожаването на Вселената.