— На Вселената? Цялата?
Астур кимна мрачно.
— Чини ми се, че ти може би ще пожелаеш да поправиш вредата, предизвикана от твоето нехайство. Каня те да участваш в спасяването на Вселената, която така безразсъдно си подложил на опасност.
— С радост ще направя каквото мога. Тя е и моя Вселена, в края на краищата. Мога ли да запитам какво общо има този Артър с унищожаването на Вселената?
— Не, не можеш.
— Честно да си кажа, не виждам с какво мога да помогна.
— Ако пак се свържеш с Артър, предложи му своето съдействие — току-виж изскочило нещо, та да пооправи положението.
— Това пророчество ли е?
— Наречи го предчувствие.
— Веднага се захващам.
Астур се обърна и се отправи към вратата.
— Хей — подвикна подире му Декстър. — Няма ли да останеш за сьомгата и гевречетата?
— Нямам време за плюскане, Декстър. Нито пък ти.
20
След като приключи с Декстър, Астур извади мобилния телефон, какъвто си имаше по рождение и набра номер сложен, ирационален и въображаем.
— Вселенски щаб за помощ. На телефона е Моника.
— Моника? Убеден съм, че не те познавам.
— Аз съм от резерва силфиди-секретарки, замествам дежурната телефонистка.
— Астур се обажда. Какво става?
— Какво да става?
— Какво такова нещо става, че застрашава Вселената? — отчетливо произнесе Астур, като се чудеше защо ли им е да сменят толкова често персонала. Ще си речеш, че като става въпрос за нещо толкова важно като опазването на Вселената, хората не биха имали нещо против да поработят допълнително.
— Да, господине. Тук при мен е. Съществува план за вселенска опасност, който включва Купидон.
— Купидон? Сигурна ли си, че е точно Купидон?
— Така пише в доклада, сър.
— Добре. Нещо друго?
— Един индивид на име Артър Фен е посочен като източник на вселенския смут и катаклизъм. С него ще се случи нещо изключително важно.
— И какво точно?
— Той ще бъде прострелян от стрелата на Купидон и по тази причина ще се влюби в богинята Мелисент.
— Мелисент? Не познавам никаква Мелисент.
— Поредната анонимна богиня, сър. Доста хубавичка, както е присъщо на младите богини.
— И къде би трябвало да стане това?
— Всичко това ще се случи в къщата на Артър на купона, който низшият бог Лийфи организира в негова чест.
— Лийфи има ли някакъв пръст в това?
— В докладите не се споменава.
— Добре. Кога трябва да пристигна там?
— Боя се, господине, че изстрелването на стрелата е въпрос на минути. Две, ако бъдем точни. И трийсет и пет секунди.
— Тичам! — викна Астур и изчезна.
Мобилният телефон дълго време мълча. После, с колеблив гласец, се обади:
— Моля, някой би ли ме изключил?
Тишина на мястото без никакви различими черти. След малко — звук: риданията на божествен мобилен телефон, който никой не се е сетил от кумова срама да изключи.
21
Веднага след като Астур си тръгна, Декстър отиде в съвета по трудовите отношения между богове и хора. Но чиновниците от отдел «Договори» бяха излезли да обядват. От доста време вече ги нямаше. Всъщност, от няколко века. Декстър го разбра след има-няма час седене в мрачната чакалня. Онова, което най-накрая го подсети, бяха паяжините — те и вековния прах по тях.
Декстър излезе в коридора да провери не може ли да намери някой. Коридорът също беше прашен и паяжинясал. Измина значително разстояние — той се простираше мили напред — и след малко стигна до врата, на която пишеше «УРЕДНИК». Почука, и след като никой не му отговори, завъртя дръжката. Вратата се оказа незаключена и той влезе.
Вътре намери малък офис с удобна на вид кушетка. На кушетката се беше проснало същество — не беше възможно да се определи от пръв поглед бог ли беше, човек ли, а може би и нещо друго. Съществото на вид беше от мъжки пол, средно на ръст и имаше среднокестенява коса, прошарена със сиво. Декстър се изкашля шумно. Съществото на кушетката отвори очи, примига набързо няколко пъти и припряно се надигна.
— Да, господине. С какво мога да ви бъда полезен?
— Търся някой от съвета по трудовите отношения между богове и хора.
— Да, сър. Ето ме. Името ми е Хоели.
— Това име на бог ли е или на човек?
— И двете. Обаче съм бог. Макар, боя се, не особено важен.
— Аз съм подсилен човек — представи се Декстър. — Притежавам много повече умения от средния човек, но не съм бог.