Паяжината излъчваше бляскаво сияние и беше изтъкана от много цветове. Тежки върви я привързваха към огромни скали и ниски, яки дървета. Тя се рееше във въздуха, прикрепена към вирнатите рогове на Дионисовата лира.
— Добре, пристигнах — рече Ариман 2.
Съобщението му беше получено на секундата от Ариман 1, който го очакваше.
— Прекрасно се справяш — похвали го Ариман 1. — Виждаш ли къде се съхранява любовната отвара?
Ариман 2 присви очи и огледа паяжината с острото си зрение.
— Да, трябва да е онова кафеникавото, дето прилича на куфар, сгушено близо до центъра на паяжината.
— Да, и на мене така ми звучи. А къде е самата Арахна?
— Виждам я в една расла-недорасла горичка близо до мястото, където е закотвен единият край на паяжината. Като че си дремва.
— Отлично. Можеш да се възползваш от това, за да се промъкнеш в мрежата и да гепиш куфарчето.
— Тръгвам — каза Ариман и стъпи лекичко на най-близката паяжинена нишка.
Щом се закрепи, той погледна Арахна. Тя като че продължаваше да дреме; смрадният й търбух беше пълен с надеждите и страховете на най-скорошната й хапка.
Ариман 2 се запридвижва леко по нишките, лепкави от омайното биле, с което ги беше намазала Арахна. И докато напредваше, най-неразумно се поддаде на въздействието на Арахниния еликсир.
И заразмишлява:
— Ама тя тая мадама, Арахна, всъщност си е много готина. Яката мога да си падна по нея. Погрешно я разбират, убеден съм. Леле, няма ли да е прекрасно да се сплетем с тази ми ти Арахна в страстна прегръдка, надхвърляща всякакво разбиране, прегръдката, чийто живот е смъртта.
Но макар и да му се въртяха подобни мисли в главата, това не го спря да се катери все по-нагоре по нишката и навътре в самата паяжина. Там, движейки се по-леко, отколкото би могъл да се движи човек, с бързи ловки стъпки той се плъзна към центъра на мрежата, където се намираше куфарчето с любовната отрова.
Не пропусна да забележи, че тук, в мрежата на Арахна, е почти идеален следобед, един от онези лъскави дни, просто като че създадени за влюбените.
Най-накрая се озова в ъгъла на паяжината, където, окачено на една нишка, висеше куфарчето. Ариман 2 го издърпа и се обърна да си върви. И видя, сякаш много отдалеч, Арахна, която тъкмо се беше събудила от дрямката и с отмерена крачка се приближаваше към паяжината. Май още не го беше забелязала.
— Това е добре — отзова се Ариман 1, който отдалеч отмерваше времето със секундомер. — Имаш достатъчно време да се измъкнеш през задния вход, преди Арахна да те спипа. Хайде, по-живо.
— Няма нужда от бързане — отвърна му Ариман 2.
— И защо така?
— Реших да остана тук и да чакам Арахна да се върне.
— Че защо ти е?
— Защото я обичам, Ариман 1, обичам я безумно и повече от всякакви надежди за живот.
— Прекрасно — рече Ариман, — но хване ли те, тя ще те схруска.
— Мислих за това.
— И?
— И ми се струва, че тук имаме два вероятни изхода.
— Които са?
— Мога с думи да я убедя, че любовта ми към нея е особена, нова, безпрецедентна. И тя толкова ще се трогне от моето признание, че ще се въздържи да ме изяде, и вместо това ще заживее с мен в брачно блаженство.
— А другият?
— Ще ме изяде. Но това не ме тревожи.
— Защото според тебе няма вероятност да стане?
— Не, защото това ме привлича. Защото какъв по-голям знак за обич може да даде влюбеният на обекта на своя копнеж от това тя да може цял да го погълне в летен ден?
— Чух достатъчно — заяви Ариман 1. — А сега ти чуй това. Сега се обръщаш и се измиташ оттам през задния вход със страшна сила, и то незабавно.
— Не, съжалявам.
— Какво?!
— Вече не признавам правото ти да ме командваш. В резултат на това се обявявам за напълно независим организъм и настоявам за правото си сам да вземам решения по важните въпроси.
— Махай се от тази паяжина! Това е заповед.
— Не! Това е предизвикателство!
— Ще видим — рече Ариман 1, мръдна мускул и се появи още едно несъществувало досега същество.
— Ти кой си? — попита Ариман 2.
— Аз съм съдията, който преценява доколко спешен е моментът — заяви съществото. — Бях породен от непредвидената спънка, възникнала между тебе и другото ти «аз».
— Не признавам твоята власт.
— Но въпреки това ще й се подчиниш. С властта, дадена ми от двете половини на личността Ариман, заявявам, че доверието е на страната на Номер 1. Така че, Номер 2, подчини се на заповедта на брат си и се измитай оттам със страшна сила.