— Ще го направя — рече Ариман, — но да знаете, че още не сте чули края на тая история.
Той се упъти към изхода и стигна там тъкмо когато Арахна излезе на сцената. Тя му се метна, но Ариман отскочи встрани, а после се шмугна през изхода и Ариман 1, на сигурното място, отново прибра в себе си Ариман 2.
Но макар и личността на Ариман да заздравя, разцеплението остави следи и в едната половина от личността му бяха посети семената на бунта срещу господстващата половина. Това засега можеше да се потисне, но по-късно по необходимост щеше да изникне в отговор на сентенцията «Скритото и потиснатото трябва да изплува».
Но това беше по-късно. А точно сега Ариман се беше сдобил с безценната любовна отрова и без да се помайва, се върна при Купидон. Купидон незабавно намаза остриетата на своите стрели с еликсира, но не си направи труда да избърше жлъчката, тъй като сметна, че малко нерви няма да навредят на любовта и дори могат да я направят по-хубава, особено ако сте по големите чувства.
Сега беше време Ариман да уреди срещата между Мелисент и Артър, чийто свидетел щеше да бъде Купидон със своите лък и стрели. За това Ариман трябваше да се върне в Царството на боговете, където живееше прекрасната богиня.
29
Мелисент, която Ариман искаше да впримчи в любовна примка, беше богиня на древните предислямски сирийци. Макар и да произхождаше от семейство на много маловажни богове, те бяха горди със своята древност. Баща й Симус беше бивш бог на войната на един съюз на пустинни племена. Гордееше се с репутацията си на главен военачалник. И когато един по-нов бог го измести, сърцето му бе разбито, но си затрая.
— Тяхно право беше да сменят вярата си — казваше винаги той. Но семейството му знаеше колко зле се беше почувствал, когато сирийците безцеремонно го изритаха от служба.
В един сандък в дъното на двореца той все още пазеше церемониалната пурпурна одежда, короната от злато и слонова кост, жезъла на властта от времето, когато той беше командирът.
— Можехме да станем голяма работа — разправяше той винаги на хората. — Не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че бях най-добрия стратег, който древният свят някога е виждал. Дори и в най-сладките времена имах на разположение едва няколкохилядна войска. Сирийците никога не са се плодели кой знае колко усърдно. За това може и ти да си виновна, майко.
Това беше насочено към жена му Маргарет, сирийска богиня на плодородието по времето, когато той беше бог на войната.
— Аз ги насърчавах да се плодят и множат — отвърна му Маргарет, — но те вечно си имаха цял куп други работи наум. Умници и половина, такива си бяха. Пък и без това околните племена бяха по-големи. Претопиха ни — това стана.
— Твойта идея всички жени, пленени от нашите хора, да бъдат оплождани, беше доста разумна — рече Симус, — но никога не успявахме да пленим достатъчно жени, пък и те не винаги прихващаха.
— А по чия вина? — контрира Маргарет. — Моите воини бяха мъжествени, изключително мъжествени. Проблемът беше, че прихванаха от гърците онова, кажи го де, хомосексуалността. Изобщо не биваше да ги пускаш да ходят в Атина.
— Че откъде да знам, че ще прихванат най-лошото от атинската култура? Да ми се върнат с напарфюмирани бради и почернени очи!
— Това не им вредеше — рече Маргарет. — Истинският проблем възникна от твоя навик да държиш всичките младежи затворени в казармите, без да им позволяваш да видят жена чак до трийсет и петгодишна възраст.
— Не исках да ги правя мекушавци — обясни Симус. — При спартанците това вършеше работа.
— Спартанците никога не са били кой знае колко многобройни — изтъкна Маргарет. — Биваше ги, без съмнение, биеха се мъжката и сигурно един спартанец е струвал колкото десетима врагове, както и твоите войници в най-добрата си форма. Да, ама един срещу двайсет? Или петдесет? Или сто? Това бяха пречките пред тебе, любов моя, и нямаше какво да се направи по въпроса. Демографията те довърши, не духът.
И тъй вървеше разговорът, и те се жалваха един от друг, но през повечето време си живееха сговорно. В такъв дом отрасна Мелисент. Още от самото начало имаше спорове каква кариера да избере. Баща й искаше да я прави богиня на войната, като Атина, от която винаги се беше възхищавал. Майката беше против до смърт.
— Да се занимава с войни не е нормално за жена и стига си ми ги цитирал тия гърци. Какво са те сега? Някаква си балканска държавица, удавена в свирня на бузуки — ето какво. Не, дъщеря ми ще стане богиня на плодородието като майка си.