Лийфи, вече пиян-залян, но все още със забележително остър поглед, забеляза новодошлите веднага щом влязоха през вратата и се запъти нататък да разбере кои са.
— Здрасти — поздрави той. — Аз съм Лийфи, вашия домакин. Но не помня да съм ви канил.
— Аз съм Ариман — представи се Ариман — А това е Мелисент. Ние и двамата сме богове — аз всъщност съм от Висшите богове — та, чухме за тая джабола и решихме да понаминем. Но ако не сме желани тук…
— Хей, нищо такова не съм искал да кажа! — възкликна Лийфи. — Колкото повече народ, толкова по-весело. Просто искам да знам кой влиза тук. Трябва да вардя моя пророк, нали разбирате. Когато му се струпат твърде много изненади, направо пощръклява.
— Те хората са си такива — забеляза Ариман. — Между другото, него къде го? Тук не виждам никой, когото бих могъл да взема за пророк.
— Седи си в спалнята и се цупи — отвърна Лийфи. — Велик пророк е, ама да ви кажа, голяма досада е понякога.
— Искаме да се запознаем с него.
— Абе, знам ли. Хич не обича да му нахълтвам в стаята с разни хора.
— Хей, ама ние не сме разни хора, ние сме приятели — възрази Ариман. — Нали така, Мелисент?
— Аз съм дружелюбна — потвърди Мелисент. — Уча за божество на любовта.
— Много хубаво — каза Лийфи. — Ние такова вече си имаме, но може пък да те взема за помощничка.
— Хей, аз не търся работа — усмихна се Мелисент. — Просто поддържах разговора, нали разбираш?
— Хайде, ще видя дали Артър ще ви приеме — и Лийфи ги поведе по болезнено късия коридор към задната стаичка, където живееше Артър.
Артър беше в стаята си и четеше една от своите книги по митология. Беше открил, че животът с истински митични личности не прогонва нуждата му да чете за действително митични личности. Струваше му се, че когато един бог стане истински, това го прави по-евтин. Изчезва донякъде мистерията и той се превръща в поредния себелюбец, макар и могъщ.
И на него като човешко същество му беше болно да осъзнава доколко на боговете не им пука за тебе, освен ако нямат мераци към тялото ти. Ти съществуваше за тях само като тяло, а те скоро му се насищат и минават на следващото. Това за тях си е в реда на нещата. Но какво да правиш, ако някой бог или богиня те е обикнал?
Тези мисли се изпариха от ума на Артър в мига, в който Мелисент влезе в стаята. Тя беше стройна, красива и излъчваше онова особено сияние, характерно за небесните създания, онзи блясък, онази съблазън, онова, дето или го имаш, или го нямаш. Но Артър не си мислеше, че трябва да я има за себе си. О, тази мисъл може би му беше минала през ума — ако не беше минала, той надали беше човек — но ниската му самооценка бързо я смъкна до разумни пропорции. Това е една изключително красива и привлекателна жена, каза си той, и тя вероятно смята, че аз не съм нищо особено. И е права.
— Мелисент, това е Артър — представи го Лийфи.
Тя пристъпи напред и му протегна ръка. Ръка на богиня! Артър стисна пръстчетата й, нейната жизненост го удари като ток и докато вдъхваше парфюма й, умът и тялото му се захванаха да произвеждат хиляди ергове феромони.
— Радвам се да се запознаем — каза Мелисент.
— Очарован съм — отвърна Артър.
32
Астур пристигна на купона направо за отрицателно време. Беше взел предпазната мярка да се направи на невидим. Онова, което хич не му трябваше, беше да си дърдори глупотевини с Лийфи и приятелчетата му. Те не влизаха в големия план. Интересуваше ги единствено самовъзвеличаването, не спасяването на Вселената. Бяха достойни за презрение, каквито са винаги боговете, служещи на маловажни цели. А дори и да не бяха, Астур не беше дошъл тук да дрънка врели-некипели.
Невидим. Астур се промуши покрай Ариман и се запромъква през шумния, многолюден купон. За него купонът беше като сборище на духове, беззвучно, неосезаемо. Той обикаляше и търсеше Купидон. Но тъкмо тогава Артър и Мелисент излязоха от Артъровата стая.
Значи този доста невзрачен човечец бил причината за всичката тази суматоха! Като го погледнеш, с тая негова непредразполагаща външност, това надали ще ти се стори възможно. Но така става понякога.
Ето го и Купидон, спотаил се зад една палма в саксия. Купидон също беше невидим, поне за низшите богове и хора, събрали се тук. Но от Висшите богове не можеш да се скриеш и Астур го съзря съвсем лесно: едно такова пълничко къдрокосо момченце с лък и стрели.
Астур се придвижи напред с намерението да стане видим и да обсъди ситуацията с Купидон. Но веднага прозря, че това няма да помогне. Богчето беше далеч от възрастта на разума и правеше всичко по моментен импулс. За него всичко това беше майтап работа. Нямаше да е лесно да го разубедиш.