Артър знаеше, че имаше много да се каже по въпроса за довеждането на още богове там, където вече гъмжеше от богове. Но беше в безизходица. Никакви по-свестни алтернативи не бяха изникнали, макар че всяка вечер той искаше и се надяваше да изникнат. Засега събитията не се развиваха в полза на пасивната страна. Това, разбира се, можеше всеки момент да се промени. Пасивната страна никога не се отказваше от надеждата светът да направи нещо хубаво за нея. А началото на това нещо можеше да бъде този бог с това дращещо име, желаещ да се бие за него.
«Да, ела да поговорим» — помисли си Артър. Почти на мига, въздухът пред него се сгъсти и образува фигура.
39
Разговорът на Артър със Скабър: Скабър предлага помощта си. Той ще унищожи Лийфи.
— Декстър ме праща — обясни Скабър. — Тук съм, за да ти помогна.
— Как ще ми помогнеш?
— Ако убия Лийфи, всичко се разпада.
— Лийфи ми изглежда доста компетентен.
— О, възнамерявам да го убия от засада.
— Значи всичко е наред, предполагам. Но той не е тука във Флорида, да знаеш.
— Така ли? А къде е заминал?
— За Портланд. Портланд, щата Орегон.
Скабър зяпна насреща му. Положението започваше да се усложнява.
— Какво търси там?
— Отиде да гледа «Блейзърс» на плейофите на НБА.
— Това пък какво е?
— Популярно спортно събитие.
— Отседнал ли е някъде?
Артър кимна.
— Чух го да споменава, че си бил резервирал стая в «Марлоу Кортс».
— Става. Чакай да си погледна картата.
Скабър извади картата си и я разгъна на Северна Америка. Видя, че Флорида и Орегон са доста отдалечени един от друг и могат да бъдат свързани по диагонал или чрез един по-живописен маршрут с много завои наляво и надясно.
— Ще се погрижа за тая дреболия — заяви Скабър и изчезна.
Артър се зачуди дали не трябваше да каже на Скабър, че Лийфи е повел с него още двама богове. Предположи, че Скабър знае какво прави.
Скабър летеше високо и бързо над Америка, като от време на време се гмурваше надолу, за да провери ориентирите. Откри Скалистите планини без никакви затруднения, зави надясно към калифорнийското крайбрежие близо до Сан Диего, следваше бреговата линия до залива Тиламук, пак зави надясно и там, през една дупка в облаците, съзря Портланд.
«Розовата градина» — стадионът, където се провеждаше спортното събитие, не беше трудна за откриване. Повечето хора в Портланд бяха или вътре, или пред него, където купуваха и продаваха билети.
Скабър се приземи като «Стелт». Попита един минувач и разбра, че се намира близо до «Марлоу Кортс» където беше отседнал Лийфи.
Отиде там и попита служителя дали Лийфи си е в стаята.
— Днес не е. Отиде на тържеството по случай победата.
— Що за тържество е това?
— Ама как така не знаете?! «Блейзърс» спечелиха първенството на НБА снощи — биха Чикаго със сто и две на седемдесет и осем. Пич, да знаеш как се огънаха ония!
— Това тържество по случай победата къде се провежда?
— Току зад «Мултнома Фолс». «Райнлендър» осигуряват яденето и пиенето. Печено прасенце-сукалче, човече!
— Как да стигна там? Имате ли карта? Благодаря!
Пътьом Скабър състави стратегията си.
След тържеството можеше да се очаква, че Лийфи ще е в ступор.
Скабър щеше да го нападне, докато спи. Като че засада нямаше да е нужна. Да убиеш бог, заспал след яка лапачка, беше добре изпитана тактика от божията книга на коварството.
40
Самият Лийфи си прекарваше добре на банкета. Първо, имаше от любимите му стриди от Умпкуа, които той поглъщаше с кофи, направо с черупките, и ги поливаше с цели буренца отбрана микробира. После омете цяла-целеничка сьомга от река Колумбия, шест кила, с все главите и червата. Последваха буренце микробира, печено прасенце-сукалче, шиник пържени картофи и му остана място тъкмо колкото за няколко ябълкови пая. После, като се кандилкаше, се запъти да си отспи.
Сега Скабър можеше да използва своя малообхватен усет за откриване. Натъкна се на Лийфи, който дремеше след купона, наполовина потопен в река Колумбия, облегнал лакти на двата бряга.