— Това го загрях. Веднага те познах, че си бог.
— Как така позна?
— Това е просто нещо, което ние, извънземните, разбираме, когато сме в присъствието на бог. Та, каква е причината да дойдеш тук?
— Първо нека те попитам нещо — рече Скабър. — Вие, хора, случайно да имате древен мит за бог, дошъл при вас с обещания за слава и мъст за несправедливости, които никой вече не помни?
— Като го каза, та се сетих, да, имаме такъв мит.
— Така си и мислех — рече Скабър.
— Защо ме питаш?
— Защото имам новина за вас, хора. Заведи ме при вашето народонаселение.
— Това ще да е някоя голяма работа — смънка Джабир. — Последвай ме. — И той го поведе към Великия площад на Повторното посещение на Древния от Сънищата, където новопристигналите богове обикновено се чувстваха най-уютно.
Част шеста
44
Скабър беше направил някои интересни открития за извънземните на Алгол IV.
На първо място, тези извънземни бяха двукраки четириноги — форма, която природата намираше удобна за всички разумни твари. Е, не съвсем за всички. Някои от тези извънземни бяха същества с по четири крака и две ръце. Те като че съставяха бойното крило на извънземните войски. Други пък имаха напълно различна форма, а някои не бяха нищо повече от големи глави, прилични на огромни безформени тикви. Те ни мърдаха, ни шаваха. Растяха от земята като растения и поемаха хранителни вещества от почвата. Но същевременно бяха и активно хранещи се от животински тип и се нуждаеха от готвена животинска храна за интелектуалното си развитие.
Въпросът как точно се е появила тази адаптация беше интересен, тъй като поколения наред на тях не е имало кой да им готви. В този случай еволюцията беше действала в посока от бъдещето към миналото, но нещо се беше объркала с времето, защото сума ти поколения тиквоглавци бяха живели и умрели без готвената животинска храна, нужна им, за да достигнат до крайната, висша степен на интелектуално развитие.
Но след известно време се появи и това, с помощта на самостоятелно еволюирали двукраки форми на извънземните.
Тези двукраки извънземни много приличаха на хората в ред отношения, само дето религията им включваше и кланянето на тиквоглавците.
Двукраките извънземни тръгнаха да ги търсят и претърсиха цялата си планета, за да намерят тиквоглавците. Ала дълго време не ги намериха, защото тиквоглавците бяха скрити в пещери, но двукраките векове наред изобщо не поглеждаха пещерите поради вродени задръжки от завиране на тъмни места.
И така, еволюцията на извънземните раси очевидно бе докарана до застой, но сред тях се появи пророк, на когото му хрумна идеята да нарушат табуто и да погледнат точно в пещерите. Там те откриха онова, което бяха търсили — другите извънземни, толкова дълго време водили отделно, но паралелно съществувание.
Първата среща между двете раси била записана в свещените писания.
— Здрасти — рекли двукраките. — Вие сте великите, нали така?
— Имаме щастието да бъдем тези създания — отвърнали тиквоглавците. — Живяхме много дълго време скришом и ви чакахме да наминете. А сега, след като вече ни намерихте, съвсем си е редно да ви поробим напълно и вие да прекарвате цялото си време, прислужвайки ни, защото то ще е за още по-голяма прослава на всички извънземни.
— Чуйте го, чуйте го — възкликнали двукраките. — Най-накрая нашата раса си има предназначение. Каква дреболия е робството, щом може да донесе такава радост.
И така двата основни вида извънземни, главите и крайниците, както се нарекли, се сближили за първи път.
Главите не изгубили много време в съставяне на диетата, нужна им, за да се развиват интелектуално както трябва, а крайниците изразили огромната си радост от това, че най-после си намерили висше благо, чиито роби да станат.
Създала се основа за обществен механизъм и това улеснило изнамирането на нови форми на извънземен живот, когато еволюцията намирала за уместно да ги разкрие. Понякога ги откривали по планинските върхари, понякога — на океанското дъно, но се появявали и по други места, като например вътре в определен вид големи орехи и в горната част на короните на листопадните дървета.
Всички били много доволни от високата степен на специализация, проявявана от тези форми, защото един от кошмарите на извънземните била възможността за съществуването на създание с всеобщо предназначение като човека. Подобно създание за тях било извращение на всичко правилно и прилично в еволюцията и затова те били предразположени към война с човечеството далеч преди Скабър да дойде при тях и да им разкаже за хората.