Афродита я почерпи с чай и й предложи съчувствие.
— Никой не обича да го накарат да се влюби — рече й тя. — Любовта е типично мъжка идея. Само мъж би могъл да се сети за нея. Само мъжкият принцип във Вселената би могъл така да я измъдри, че изобщо да бъде възможна.
— Не подозирах, че се чувстваш по този начин — рече Мелисент.
— Да не мислиш, че ми е харесвало да бъда главна богиня на любовта? Ни най-малко! Беше просто дълга поредица увлечения по един надут нехранимайко след друг. И след време те винаги ме зарязваха. Когато приключат с любовта, и мъжете, и боговете си търсят друго занимание.
— Не мисля, че Артър е такъв.
— Любовта е нещастие, независимо дали един мъж прави онова, което му се казва, или не. Нещастие е, когато те напусне, нещастие и да ти се мотка наоколо, когато вече не е желан.
— Щом знаеш всичко това, учудвам се, че не си намерила някакъв начин да го използваш в своя полза.
Афродита сви рамене.
— Че какво ли може да направи една богиня на любовта, програмирана от мъжкия принцип на Вселената? Любовта е единствената й радост. Макар и от интелектуална гледна точка може би не е честно, без нея няма наслада, няма защо да живеем.
— Знам — рече Мелисент. — Толкова много искам да отида при оня, че направо ме боли. Но искам и да се освободя от него. Какво ще ме посъветваш?
— За освобождаването от любовта забрави. Загазила си, малката. Изстрелите на Купидон са окончателни, те не могат да бъдат отменени. По-добре се отпусни и се наслаждавай.
Мелисент се намръщи.
— Но що за наслада е любовта на смъртен?
— Хей, има и големи сладури сред смъртните — възкликна Афродита. — Спомням си го онова момченце, Парис.
— Артър не е Парис.
— Както и да е. Принципът е същият.
— Е — рече Мелисент, — щом ще трябва да живея с това, май няма друг начин. Под достойнството ми е да позволя на смъртен да ме прегърне, но този път ще направя изключение. Но ще се погрижа, когато Артър ме получи, да разбере, че такова нещо се случва веднъж в живота.
И тя изтича навън. Афродита си пийваше хладкото чайче и се чудеше колко много има още да се учи тази малка Мелисент. Ако Мелисент си мислеше, че да си влюбен е мъка, го само почакай докато види какво е да те обичат; или, както беше по-вероятно в този случай, да не те обичат.
49
Мелисент се върна в долината Темпе в Царството на боговете. Баща й беше в градината — наглеждаше лозите. Тя му разказа как онзи смъртен я е отблъснал.
Симус изправи гръб и рече:
— Как е могъл? Не е ли бил улучен от любовна стрела?
— Не, казах ти. Не е. Аз бях улучената.
— Тогава как можеш да очакваш да се влюби в тебе?
Мелисент се възмути.
— Трябва да ме заобича, защото съм красива и съм богиня.
— Горкото ми момиченце, още ли не си разбрала, че дори и боговете не обичат по основателни причини, а мъжете — още по-малко? Както и да е, защо трябва той да те обича? Това нещо, любовта, приятно ли е?
— Определено не — отвърна Мелисент.
— Тогава защо да му е хубаво, ако те обича? Защо въобще да те обича, освен ако не е принуден, също като теб?
Тя се втренчи в него.
— О. Май започвам да разбирам накъде биеш. Но няма ли начин да накараме Купидон да уцели и него?
Симус поклати глава.
— Никакъв шанс. Купидон мрази взаимността. Той обича едностранните неща.
— Е, какво да направя тогава?
— Опитай се някак си да поминуваш, мойто момиче. Това е единственото, което ни остава накрая.
— Но защо краят за мен дойде толкова рано?
По този въпрос таткото нямаше какво да каже.
50
Когато Мелисент откри Хермес, той слагаше восъчно покритие на лирата си.
— Имам нужда от съвет — рече му тя.
— Думай.
— Влюбена съм в един смъртен, а пък той не ме обича.
— На мен ми звучи достатъчно нормално — рече Хермес. — Кое му е сложното?
— Искам и той да ме обича.
— Пробва ли всичките хитрини за съблазняване?
— Да, пробвах ги.
— Ами хитрините за несъблазняване?
— Какво искаш да кажеш?
— Да се преструваш, че е точно обратното на онова, което чувстваш.
— Искаш да кажеш, да лъжа?
— Точно така.
— Аз съм над тези неща.
— Много лошо. Значи никога няма да получиш онова, което искаш.
— Трябва да има начин!
— Има. Току-що ти го казах. Нарича се притворство. Означава да се преструваш, че чувстваш нещо друго, а не онова, което чувстваш.