Миг по-късно той вече беше наведен над нея, награбил я с мускулестите си ръце.
— Жено — рече той, и гласът му беше половин октава по-плътен от гласа му, когато е настинал, — това е чаканият миг.
— Да — отвърна Мелисент. — О, да!
И всеки падна в прегръдките на другия.
Но не много дълго след това и двамата седяха на леглото на Артър, голи, две великолепни голи животни, а между тях не трептеше нищо освен разочарование.
— Мамка му! — рече Артър.
— Какво стана? — попита Мелисент.
— Не знам. Като дойде същественият момент, аз… аз просто не можах.
52
И тъй, животът продължи. Отношенията между Мелисент и Артър бяха напрегнати. Лийфи и другите поздравиха Артър за новия му, подобрен външен вид и му казаха, че бил бог с късмет — такава красива богиня като Мелисент да го слуша и да му се подчинява.
Артър не им възрази. Не искаше да обсъжда Мелисент и своите проблеми с нея с никого. Да си мислят каквото си искат.
Всеки като че смяташе, че той извадил голям късмет — освен Мими. Един ден, когато дойде на работа в новата си роля на висша жрица на НСР ПДБ, тя го изгледа от глава до пети, набърчи нос и го попита не е ли напълнял и парфюм ли е започнал да си слага. Артър, разбира се, не използваше парфюм, дори и лосион за след бръснене не използваше. Що се отнася до напълняването, той много добре знаеше, че всичко е корав мускул. Мими беше пуснала тия забележки с намерение да го подкачи. Друг мъж сигурно би решил, че по този начин тя показва, че все още се интересува от него, но Артър ги изтълкува като поредната проява на безсмъртната й неприязън към неговата особа. Не й обърна внимание и продължи да си гледа работата.
А тези дни имаше много работа. Култът се беше разраснал със смайваща бързина и сега имаше секти в четирийсет щата, като всеки ден се присъединяваха нови; вече имаше и чуждестранни последователи. Думата на Артър се смяташе за последната дума на доктрината и ритуала. Ала той почти не обръщаше внимание на задълженията си и обикновено подписваше каквито документи му пробутваха, без да си прави труда да ги чете. Осъзнаваше, по собствения си мъгляв начин, че приятелчетата на Лийфи творят същински ад на Земята.
Арагонет, новопристигнал природен бог, беше приел за свой дълг да въоръжи Земята и всичко растящо по нея срещу грабителските набези на човечеството. Измайстори трева, която можеше да расте навсякъде и беше почти неизтребима. Тя задушаваше всичко останало.
Дори и боговете не одобриха това. Те възразиха срещу Арагонет, а той им отговори: «Един бог трябва да прави онова, което трябва».
Най-накрая се наложи Лийфи да привика Иртис, протовавилонския бог на огъня, за да спре избуяването на супертревата, която задушаваше по-полезните растения. Иртис успя да изтреби цели блокове от по сто квадратни километра — така я изпепели тая трева, че никога повече да поникне. Но и нищо друго не можеше да поникне.
Действията на боговете имаха и много други лоши последици. Те просто не можеха да се сдържат да не бърникат в равновесието на нещата на Земята и бомбастичното им безразсъдство докарваше още по-големи злини на човечеството. Лийфи и още неколцина по-обществено ориентирани богове се опитаха да компенсират това чрез чудотворна милостиня и се хванаха да изхранват цели народи с храна, която наричаха манна бри. Но това скоро им омръзна, а и освен това, за да снабдяваш разрастващото се човечество с нужното, трябваше да си богуваш на пълно работно време.
Никой от боговете нямаше време за това — имаха си по-важна работа. И така, положението на Земята си остана такова, без подобрения — всъщност, ставаше къде-къде по-зле.
53
Един ден Мелисент рече на Артър:
— Исках да говоря с тебе за нещо, което малко ме поразстрои.
— Нека поговорим на всяка цена — отвърна Артър и сърцето му се сви.
— Откакто се върнах, ти твърдиш, че за теб аз съм идеалната жена.
— Казвал съм го, и наистина го мисля — отвърна Артър. — Ти си най-прекрасната и най-привлекателна жена или богиня, която аз или който и да било мъж бихме могли да си представим. Съжалявам единствено за неспособността, непозволяваща ми да се насладя на онова, което с тебе би било най-великата от мислимите наслади.
— Само така говориш.
— И го мисля.
— В такъв случай би ли ми обяснил защо сънуваш други жени?
— Няма такова нещо! — излъга Артър инстинктивно и величествено.
— Много се боя, че се налага да ти кажа, че това е лъжа.
— Не е! — отрече разгорещено Артър. — Според мен аз знам по-добре от всеки друг какво точно сънувам.