Мелисент го съзерцава известно време, а после каза:
— О, Артър, толкова си прозрачен!
— Защо го казваш?
— Защото следях сънищата ти и в тях се мяркат доста жени, но мен ме няма никаква.
— Следяла си сънищата ми?
— Да. Богините притежават тази способност.
— Според мен това е много нечестно от твоя страна.
— Е, говори си така, а използваш сънищата си, за да избягаш от мен при въображаемите чарове на други жени!
— Сигурно си разбрала погрешно — храбро излъга Артър. — Когато изобщо сънувам, аз сънувам само теб.
— Така ли? Тогава как ще ми обясниш това?
Мелисент извади от чантичката си пакет с лъскави снимки и го подаде на Артър.
— Какво е това? — попита Артър.
— Ние, боговете, си имаме собствени начини да разберем какво сънуват хората, и притежаваме тази способност далеч преди вие да изобретите фотоапарата. Това са метафизични снимки от твоите сънища през последните две седмици. Разгледай ги и тогава отричай, че са истински.
Артър неохотно ги разгледа. Снимките го изобразяваха в най-разнообразни похотливи пози с най-различни жени, сред които най-вече изпъкваше Мими.
— Аз не мога да контролирам сънищата си! — тросна се той ядосано. — И нито е честно, нито мило от твоя страна да нахлуваш в личното ми пространство по този начин!
Мелисент сви рамене. Тя, също като другите богове, не даваше и пукната пара за честността.
— Ти си ми неверен вдън душата си! — възкликна тя. — Сбогом, Артър.
И с властен жест тя изчезна.
Част седма
54
Междувременно, в собственото си ефирно царство Висшите богове се бяха натръшкали и ни приемаха, ни предаваха. Един от тях, Ласка, бе помолен да следи какво става. Стоеше на пост на висок зъбер, от който му се откриваше панорамна гледка към Земята и нейните околности.
Той забеляза долу в пространството нещо, което никак не му се връзваше. Светлинки — множество малки светлинки, които се движеха по черното кадифе на Космоса право към Земята.
Както си седеше на склона, един оракулски кос долетя при него. Беше с проскубани крила, дишаше тежко.
— Имам новини — рече птицата.
— Казвай — отвърна Ласка.
— Следеше ли какво става там долу?
— Какво е то?
— Извънземна флотилия с огромни размери приближава Земята.
— Извънземни? Извънземни ли рече?
— Точно така казах.
— Извънземните не бива да се набъркват в нещата — рече Ласка. — Поне не сега. Сигурен ли си, че си разорат правилно?
— Разбира се. Да не съм додо.
— Извънземните нападат Земята — това наистина е много лоша новина — рече Ласка. — И как стана така?
— Ами, тя е дълга и широка — отвърна птицата. — Значи, има един бог, Скабър. Той ги води.
— Скабър го знам. В играта го вкара Декстър, който на свой ред работи за колегата Висш Бог Астур.
— Доста вярно. Но не си взел под внимание Ариман.
— Ариман ли? Кой е това?
— Лошото малко братче на Астур.
— О! Продължавай нататък.
— Този Астур не искаше да спасява Вселената. Търсеше начин да й помогне да се разпадне. Бутна лакътя на Купидон и го накара да простреля с любовна стрела Мелисент.
— Мелисент? Това име съм го чувал и преди, знам.
— Сирийска богиня на любовта.
— Така, давай нататък.
— Ами после тоя Ариман, който търсеше друг начин да докара някоя беля, видя Декстър, докато той търсеше в Царството на боговете някой, който да помогне на Артър.
— Артър?
— Човекът, от който тръгна цялата тази пакост.
— Така, добре.
— Та, Ариман отиде при Декстър, който се опитваше да помогне на Артур, престори се на приятел и го посъветва да избере Скабър за защитник на Артър. Декстър си мислеше, че онзи му прави добра услуга, свърза се със Скабър и го привлече на страната на Артър.
— Скабър! — възкликна Ласка. — Намерил кого да избере!
— Тъй, тъй — рече птицата. — И ти, и аз го знаем. Но Декстър не го знаеше. Не знаеше, че са го подвели.
— Знам какво стана после. Лийфи победи Скабър, както можеше да се очаква, и Скабър тръгна да си отмъщава. Някак си се добра до извънземните…
— Артър го посъветва да ги издири.
— О, не!
— Той не знаеше какво му казва, разбира се. Но ето ти сега. Скабър е повел огромна орда извънземни с космически кораби срещу Лийфи и приятелите му.
— Извънземните срещу боговете — замисли се Ласка. Подходяща тема за иронична поема.