— Не е време за поезия — отряза го птицата. — Сам можеш да се досетиш какво ще стане сега.
На Ласка изобщо не му беше трудно да го предскаже. Този сблъсък на титанични сили най-вероятно щеше да унищожи Земята и нейните жители. А намеренията на Вселената не бяха такива.
— Ще отида да кажа на другите — рече Ласка.
Висшите богове изслушаха Ласка и се съгласиха, че положението е сериозно. Повикаха Астур, за да видят не може ли да направи нещо с брат си.
— Твърде късно разбрах, че собственият ми брат играе ролята на предателя в онзи ход на събитията, на който съм роден да служа. Това как ви се вижда като сюжет за трагедия в пет действия?
— Зарежи трагедията — скастри го Ласка. — Можеш ли да предприемеш нещо?
— Ха на бас дали мога — отвърна Астур и се юрна да търси брат си.
Когато го намери, Ариман се беше проснал върху един галактически облак и наблюдаваше как космическата флотилия устремно напредва към Земята.
— Хубава гледка, не мислиш ли? — рече той.
— Върни ги — рече Астур.
— А как предполагаш, че ще го направя?
— Вкарай предложение в ума на твоето създание, Скабър, онзи, който е начело на цялата тази бъркотия. Накарай го да прекрати операцията.
— И защо?
— Защото, ако не го направиш, Земята ще бъде унищожена.
— Ами хубаво — рече Ариман.
— А ако отиде Земята, отива и Вселената.
— Логично — отбеляза Ариман.
— Трябва да направим нещо!
— Без мен. Аз служа на другата страна. Ще я разкатая тая Вселена, на нищичко ще я направя. И като възникнем следващия път, тогава ще видим кой е първороден.
— Не на мене тия! — възкликна Астур и се метна върху брат си.
Ариман го очакваше. Реагира мигновено.
Двамата братя се вкопчиха един в друг и започнаха да се борят. Толкова равностойни противници бяха, че никой не можеше да надделее над другия. А енергийните им запаси бяха толкова изобилни, че нямаше причина битката да приключи когато и да било в обозримото бъдеще.
Битката им продължи безкрай.
Извънземната флотилия продължаваше да напредва към Земята.
55
Беше ранна утрин — мирно време за богове и хора. Артър седеше в ъгъла на стаята и решаваше кръстословицата в «Ню Йорк Таймс». Откакто всяка сутрин му изпращаха «Таймс» по въздушната поща, животът беше станал по-хубав. Много луксове са достъпни за пророка на най-бързо разрастващата се религия на света. Артър не си падаше много по луксовете, но си обичаше сутрешния вестник.
В ъгъла на стаята замъждука светлина. Сама по себе си тя не беше кой знае какво. Но въпреки това дори и някой по-тъп от Артър би разпознал особените характеристики на тази светлина, определящи я като идваща от неземен източник. Артър също я отбеляза като такава, но това не го разтревожи и дори не го предупреди, че му предстои нещо, защото по време на тясната си връзка с низшите богове беше свикнал на странни явления.
Прозвуча тръбен звук — висок и пронизващо сладък. Това можеше да го предупреди. Но не успя.
Артър беше преситен от странни явления. Когато си общуваш с боговете, излизаш от тялото си през ден-всеки ден.
Ето защо той не обърна внимание нито на светлината, нито на звука, а продължи да си гледа кръстословицата. Но там, вътре, се появи първият симптом на онова, което се оформяше и щеше да го вкара в изцяло ново положение.
Докато оглеждаше кръстословицата за неща, които можеше да попълни без да си напъва мозъка ненужно, той забеляза, че 59 водоравно, с девет букви, започва с «Б», гласеше: «Характерен знак, че богоподобно или обожествено същество иска да разговаря с вас». Вторачи се в него, без да се сеща, че допреди малко това го нямаше там. И определението се появи в главата му: Богоповик!
Започна да му просветва, че се заформя свръхестествена ситуация и че тя е насочена към него. Остави молива, изправи се и измъкна иззад леглото малката раница. Беше я стегнал преди повече от седмица, когато го обзе предчувствие, че ще стават някакви такива работи.
После, придружен от силен порив на вятъра и ослепителна светкавица, пред него изникна Декстър.
— Свърши се — рече Декстър.
— Какво искаш да кажеш? Кое се е свършило?
— Всичко!
— Не можеш ли да говориш по-точно?
— Избрах не този бог, когото трябваше. Ариман ме убеди да се пробвам с него. А сега сблъсъкът между Скабър и съюзниците му и Лийфи и неговите съюзници е неизбежен. Тази битка ще унищожи Земята. Вселената ще рухне.
— Без съмнение трябва да има нещо, което може да се направи — рече Артър.