— Някой може да се опита да играе директно с космическите сили. Но това ще е много опасно.
— Как нещо може да бъде опасно, щом инак резултатът ще е унищожението на Вселената?
— Рухването на Вселената не е най-лошото, което може да ти се случи. Винаги има шанс в новата Вселена да си си добре. Но е възможно да прецакаш тази Вселена по от кофти по-кофти начин.
— Не виждам как.
— Ще забележиш, че откакто се почна това, не е ставало дума за ада.
— Да не искаш да ми кажеш, че ще попадна в ада, ако не успея? — попита Артър.
— Опитвам се да ти кажа, че разпространените представи за ада са погрешни. Адът е запазен за тези, които, като Прометей, са се опитали да управляват космическите сили и са се провалили.
— И какво представлява този ад?
— Какво представлява болката? Как би описал мъката?
Артър схвана. Но се зачуди:
— Защо Вселената да постъпва така? Какъв е този ад? Отделна сфера? Колко такива съществуват?
— Вселената, царството на боговете, божественото пространство, адът, фракталното измерение, царството на отмъщаващите си божества, където ще отидеш ти, и безброй други — всички те не са територии с точно определени граници. Те са сфери на влияние, взаимопроникващи една в друга. Но оттам, където ще отидеш, връщане няма.
56
Декстър си тръгна. Артър се замисли и реши, че трябва да предприеме нещо. Излезе в задния двор да се сбогува с Мелисент.
Щом разбра къде отива той, тя се разтревожи:
— Но това е по-лошо от смърт! Никой ли не те предупреди?
Докато разговаряха, в ума му се оформи нова оценка за тях двамата с Мелисент. Та нали най-после имаше възможност да извърши дело на храбрец. И си помисли: «Ако съм готов да тръгна и да се изправя лице в лице с Основния принцип, каквото и да е това, не мога ли да кажа нещо хубаво на тази богиня, чиято единствена грешка е, че ме обича?»
Заговори й. И тогава вътре в него се случи нещо безпрецедентно. Той почувства как сърцето му се разтваря за нея. Нямаше думи да опише вълните от чувства, които сякаш избликваха от гърдите му, надигаха се и караха лицето му да се черви. В резултат на силите, под чието въздействие беше сега и на новото си самопознание той можеше да прегърне Мелисент и да й каже, че я обича.
— О, Артър. Най-после — каза Мелисент.
— Да — рече Артър. — А сега трябва да вървя.
— Да вървиш? Къде отиваш?
— Вселената ще рухне, и за това съм виновен само аз. Трябва да направя каквото мога, за да предотвратя нещастието.
— Не отивай — примоли се тя.
— Трябва — отвърна й той.
— Артър, има едно място, където можем да отидем. На това място всички възможности за изживяно време се трансформират от любовта така, че създават своя собствена вечност, при това без връзка с течението на времето другаде. Можем да живеем в субективна вечност, Артър, и напълно да забравим за Вселената.
Артър се изкушаваше. Разбираше за какво говори Мелисент. Изведнъж му беше станало ясно колко важно нещо е любовта.
Но виждаше и че не е свободен да тръгне по този път. Съществуваше път на дълга, чувство за съдбовност. Знаеше, че трябва да продължи напред и да се опита да оправи нещата.
57
Светещите, образуващи мрежа линии бяха само първото откритие на Артър в това пространство, за което той нямаше име, но поради липса на по-добро име наричаше Богопространството. В Богопространството имаше и други неща, доста при това, предмети, без съмнение притежаващи особени свойства. Обаче според Артър той надали имаше време да ги провери всичките.
Първо трябваше да открие какво може да направи в това Богопространство; защото започваше да му се изяснява, че неговите умения са свойство на пространството, не лично на него. Но как щеше да го разбере?
Той се огледа и съзря голямо разнообразие от предмети с различни форми. Хвана един, да види какво ще стане. Беше меко синьо топче, и щом го докосна, то стана прозрачно и се обади глас:
— Добре дошли на пътешествие към началото на времето. Ще потеглим всеки момент. Стискайте здраво…
Артър веднага пусна топчето. То падна с тихо «пльок». При мисълта как насмалко не се вкара в истинска беля, Артър го втресе. Само това му трябваше — пътешествие до началото на времето. А през това време какво щеше да стане със Земята?
Онова, което му трябваше, беше начин да разбере какви са всички тези предмети и за какво служат. И трябваше да го разбере, преди да почне да се бъзика с тях и може би да си навлече сума ти неприятности. Но как да разбере? Може би съществуваше някакъв водач, който да може да му помогне?