— Кажи ми каква е.
— Ами нали разбираш, аз обикновено си седя най-пасивно, докато някой не ме попита нещо. После проверявам и му отговарям. Никаква инициатива, ако ме разбираш. Но в този случай ще е нужно да бъда по-предприемчив. По-отворен Щото ти бъкел не разбираш. Не че искам да те обидя, разбира се.
— Не съм ти се обидил. И аз ще трябва да се проявя като по-предприемчив.
— Добре. Чакай сега да видя. Трябва да решим какъв е правилният ред, в който да действаме. Аз мисля, че първо трябва да намерим черната дупка.
— Съвсем правилно, според мен — рече Артър.
— Така. Ами давай да се захващаме тогава.
58
С Артър в засилен режим изобщо не беше трудно да се придвижват из Космоса — из много Космос за доста кратко време. Файлът «ПОМОЩ» го научи да разпознава черните дупки. Бяха черни, разбира се, и изпъкваха в рязък контраст на бледата космическа опалесценция. След като разбра какво да търси, Артър ги виждаше навсякъде. Като че ги имаше във всякакви размери, от мънички, колкото младежка пъпка, до великански колкото буреносен облак.
— Какво ще кажеш за онази голямата там? — попита Артър и посочи мислено една черна дупка, наглед колкото яко струпване на буреносни облаци.
— Много е голяма — отвърна файлът.
— Аз си мисля, че колкото по-голяма, толкова по-добре.
— Да, ти може да си го мислиш, ама бъркаш. За една космическа флотилия грамаданските дупки са много по-малко опасни от по-дребните. Трябва да имаме предвид обратнопропорционалния ефект. Всъщност, по-малките се справят добре с разкъсването и надробяването.
— Ти защо не избереш някоя? — предложи Артър.
— Виждам тъкмо каквато ни трябва — отвърна файлът. — Виждаш ли я там, отляво? Горе-долу колкото гараж за две коли, относително казано. Достатъчно е голяма да погълне всяка космическа флотилия, подредена във всякакъв мислим фронт, и все пак е достатъчно малка, че идеално да ги разкъса и надроби на парченца.
— Чудесно — рече Артър. — Да вървим тогава и да я закараме на буксир до мястото. — Той се насочи към черната дупка, но файлът «ПОМОЩ» го извика настоятелно:
— Опиташ ли се да се приближиш направо, ще се убиеш. Дори и в този ти подсилен вид тя ще те направи на кайма, освен ако не направим нужното, за да се справим безопасно с нея.
— А какво е то?
— Първо на първо и преди всичко ни е нужно това — и той измъкна от един удобен процеп някакъв уред.
— Какво е това? — попита Артър.
— Скалар. Уред, който претопява всеки предмет на екрана му със спорни или неопределими размери. Така с тях се борави по-лесно. Като приложим скалара към черната дупка, и към нас също, ще можем да я преместим в позиция. Тъй де, след още няколко необходими стъпки.
Със скалара в ръка, следващата стъпка беше да навлязат в измерението без мащаби, известно също и като фракталното измерение. На Артър не му беше лесно, макар че файлът «ПОМОЩ» му обясни всичко необходимо, за да се отърве от предразсъдъците, да промени предубедените си ценностни преценки и да започне да приема по-безпристрастно «нещата такива, каквито са».
Този ход се видя труден на Артър, защото беше свикнал с една такава сфера на относителността, където голямо и малко оставаха пропорционални едно на друго и никога не се променяха. Но в измерението без мащаби беше другояче. Тук нещата бяха толкова големи, колкото трябваше, за да се постигне необходимата степен на детайлност. Но сами по себе си те не бяха малки или големи. Мащабът на всичко в сравнение с всичко останало можеше да се увеличава или смалява, тъй като нищо нямаше точни или буквални размери. Мащабът на едно нещо можеше да се увеличи или намали по отношение на друго и затова всичко можеше да бъде по-голямо или по-малко от всичко друго, без да губи индивидуалните си особености.
На Артър му беше нужно малко време да се научи да мисли по този начин, но нямаше как — това беше предварителното условие, за да влезеш във фракталното измерение.
Най-накрая той го овладя и почти веднага предметите покрай него станаха управляеми. След като намали мащаба на черната дупка и увеличи своя собствен, Артър можеше да я премести с голи ръце.
— Прекрасно — обади се файлът «ПОМОЩ». — Но сега, за да може черната дупка да оперира нормално, трябва отново да придобием нормални размери и да получим няколко разрешения.
Но първо беше време за проучване. Артър, смален до човешкия си бой, се приближи до черната дупка, придружен от обезплътения глас на помощния файл. Щом се доближи, той забеляза, че черната дупка, която отдалече изглеждаше като твърд черен предмет, отблизо беше опасана през средата от видима ивица в светъл цвят.