— Но ако Земята бъде унищожена, правилата ще изчезнат, както и ти.
— Не, правилата са вечни. Дори и когато човечеството отдавна е изчезнало, дори и след като Вселената е престанала съществува даже като спомен — правилата, вечните правила ще продължава да ги има. Съжалявам, но ще ми се наложи да цензурирам Артър.
И той се захвана с това — сграбчи Артър с гумените си пръсти, излъчващи нереалност. Артър избледня, стана прозрачен и започна да се изпарява. И тогава помощният файл с нечленоразделен вик се метна напред и се намеси.
— Няма да ти позволя да ми прецакваш функциите по този начин! Обещал съм на този човек, че ще го пазя. Остави го на мира!
— Тогава ще изям гъза ти за закуска! — изрева цензорът.
Последва схватка. Помощният файл загуби, както и трябваше да се очаква.
Той промълви с отпаднал глас:
— Той ме победи… но ти си в безопасност. Ако изтрие и двама ни, това ще предизвика противоречие, което той не може да обясни. Засега той не те заплашва с нищо. Опитах се да оставя следа, така че контрольорите на вселенската машина да разберат какво е станало. Кажи им… че се опитах да помогна…
И помощният файл се сплеска и изчезна.
Артър бе възтържествувал. Черната дупка беше в позиция. Артър наблюдаваше как извънземната флотилия се изпари в нея, а Лийфи и кохортата му наблюдаваха същото от друг ъгъл. Всички те се затриха в катаклизъм, чийто описателен потенциал надхвърляше всяко въображение. Най-сетне победа! Но триумфът на Артър бе краткотраен. Защото както си ликуваше, Висшите богове, които дотогава наблюдаваха и си гризяха ноктите в очакване, го отмъкнаха.
Артър трябваше да си плати, и то яката. Време беше шоуто да свърши.
Част осма
60
Мястото, където висшите богове отведоха Артър, приличаше най-вече на съдебна зала на планетата Земя. Вътре, срещу издигнат подиум, имаше редове от седалки. В средата на подиума имаше голяма катедра, а зад нея бяха насядали група същества, в които Артър разпозна Висшите богове.
Тези богове-съдии бяха сияйни и ужасни и гледаха строго Артър, който седна в малкото оградено място.
Някакво създание пристъпи напред. Беше робот или поне нещо човекоподобно от метал, с излъскана кожа, заслепяваща очите.
— Ти си Артър Фен? — попита роботът.
— Аз съм — отвърна Артър.
— Артър Фен, ти си обвинен в най-тежкото престъпление, в което може да бъде обвинен човек. Това престъпление е освобождаването на сили, нарушаващи вселенското равновесие и изпращащи в забвение всички нейни обитатели — богове, хора, всевъзможни твари, живи и неживи; да, всичко това и дори звездите и кварките, дори и материята, този фундамент, върху който стоят и съществуването, и битието във феноменалния свят. Обвиняеми, признавате ли се за виновен?
Артър отвори уста, подготвяйки се да отговори, но тъкмо тогава сред публиката се изправи едно същество и попита:
— Благородни съдии, бихте ли ми разрешили да говоря от името на този човек?
Съдиите-богове го погледнаха, и един от тях му рече:
— А ти кой си, по дяволите?
— Аз съм онова, което говори от името на човечеството, когато то не може да говори от свое име.
— О, ти трябва да си адвокатът на подсъдимия — заключи съдията отдясно.
— Имам честта да бъда — отвърна съществото.
— Е, какво имате да кажете от името на подсъдимия?
— Многоучени и августейши съдии — рече съществото, — аз, говорящият, не съм истинско живо същество. Аз съм въплътеният принцип на справедливостта. Просто исках всички да сме наясно с това. Нека кажа, че този Артър е типичен човек, който не знае докъде могат да доведат дребните му начинания. Съдии, не Артър е виновен, че се е възползвал от всички подвластни му средства, за да преодолее участта, заплашваща го на малката Земя, така самотен. Размислете, господа, над тежкото положение на този мъж, който, най-просто казано, е предприел глупава бизнес авантюра и заради нея го е заплашвал затвор. Вие, мъдреци, може да решите, че затворът не е кой знае какво и че Артър не е имал право да поставя Вселената под заплаха от унищожение заради собствените си егоистични цели. Бих оспорил това. Но дори и като го приемам, длъжен съм да изтъкна, че ответникът не е имат представа докъде ще го отведат неговите действия и поради това не бива да бъде обвиняван, тъй като не той е главният инициатор на собствените си действия.
— Чакайте малко — заговори прокурорът. — Умишленото унищожение на Вселената не е единственото обвинение. Има и още. Когато богинята Мелисент го е надарила със способностите на полубог, какво е направил той за нея в замяна? Отказал е да й даде единственото нещо, за което е копнеела тя. Любовта, в първичната й земна форма.