Гласът се обади:
— Депозирахте прекалено голяма сума. Съжаляваме, но не можем да ви върнем ресто.
— Карай да върви — рече Артър.
— С кого желаете да разговаряте?
Артър не се беше замислял чак толкова по въпроса.
— С всеки демон, свободен в момента.
— Съжалявам, сър, но демоните ги пенсионираха по служба още преди доста време.
— Искате да кажете, че не разполагате с активни демони?
— Цялата тази линия бе изтеглена за преструктуриране. Има ли някой друг, с когото бихте желали да разговаряте?
— Извикайте тогава някой бог.
— Да, сър. Кой бог?
— Вие с кои богове разполагате?
— За да ви изчета списъка, ще са нужни няколко часа. Ние не сме информационна служба. Ако не знаете името на божеството, с което желаете да разговаряте, молим ви любезно да преотстъпите линията на друг потребител.
— Чакайте! Искам да говоря с Хоким!
— В момента не е на разположение.
— Хасдрубал?
— Телефонният му номер не фигурира в указателя.
— Атар?
— В момента не е на разположение.
— Който и да е бог!
— Няма божество на име «Който и да е бог» — тросна се гласът. — Вероятно ви е нужно бюро справки. Дочуване и всичко…
— Чакайте! Свържете ме с бюро справки!
— С кое?
— С най-популярното!
— Няма бюро, което да се казва «Най-популярното».
— Свържете ме с първото в указателя! — извика Артър в проблясък на вдъхновение.
— Сигурен ли сте? — попита гласът от телефона.
— Напълно сигурен! Моля ви! Умолявам ви!
— Няма нужда да раболепничите — сряза го телефонният глас. — Не и пред мен, във всеки случай. Ще ви свържа след минутка.
Артър изчака — почти не дръзваше да се надява. В ума му изникна план — план, който би се сторил налудничав на един материалист, но съвсем възможен — на истински вярващия, какъвто Артър току-що беше станал, ако не си беше такъв и отпреди.
— Здрасти! — обади се внезапно наперен мъжки глас в слушалката или каквото беше там. — Вие разговаряте с офиса на Божествени услуги «Декстър». Тук Декстър. С какво мога да ви помогна?
— Имам нужда от бог — рече задъхано Артър.
— Мнозина от нас имат нужда — отвърна Декстър. — Но това какво общо има с мен?
— Имам нужда от бог, който да ми изпълни едно желание.
— Разбирам, сър. Входящият ви номер случайно да ви е подръка?
Артър, който се намираше на тънкия, ронещ се ръб на истерията, се чу да казва:
— Входящ номер ли? Не ми трябва никакъв гнусен входящ номер!
— Боя се, че ви трябва, сър. Кой бог ви каза да се свържете с нас?
— Обадих се на «Справки» и те ме свързаха с вас.
— Не биваше — заяви Декстър. — Ние работим само с хора, които са получили истински видения, в които някой бог им е съобщил входящ номер, за да може да изпълни тяхното желание. Дочуване, сър, и всичко…
— Вижте — прекъсна го дрезгаво Артър, — загазил съм яката. Имам ужасна нужда да ми се изпълни едно желание, но за беда не съм получавал видение, което да ми разкрие входящ номер. Можете ли да ми помогнете по някакъв начин?
— Много съжалявам — отвърна Декстър, — но работим само с оторизирани входящи номера с проверена автентичност, предоставени от някой фигуриращ в списъка на одобрените от нас богове и предаден чрез истинско вдъхновено видение. Ако ви помогнем, рискуваме да си изгубим разрешителното.
— Но аз съм отчаян!
— Отчаян да, сър, но не и вдъхновен. Нали разбирате, там е разликата.
— Може ли поне да ми кажете какво да правя?
— Ами, не ми е позволено да…
— Моля ви! Умолявам ви!
— Във вашето положение мога да ви предложа единствено да опитате с Дома на боговете. Там надали ще се натъкнете на нещо, което да ви свърши работа, но поне ще сте опитали.
— Ще опитам! Как да се свържа с Дома на боговете?
— Само момент и ще ви прехвърля.
Нещо изщрака, после зазвъня телефон и накрая се обади женски глас:
— Домът на боговете. На телефона сестра Хълга.
— Трябва да говоря с някой бог! — изпъшка Артър. От многото пъшкане гърлото започваше да го дере.
— Съжалявам, сър, но никой от нашите богове не разговаря по телефона. Под достойнството им е.
— Но аз трябва да говоря с някой бог!
— Тук, в Дома на боговете, се налага да разговаряте с тях лично.
— Искате да кажете, че мога да ви посетя?
— Разбира се — отвърна сестра Хълга. — Има почти три часа до края на свиждането. Можете ли да дойдете веднага?
— Като нищо — отвърна Артър, — но проблемът е, че не знам как се стига дотам.