— Исках — обади се Артър, — но просто не можех.
— И все пак ние знаем, че желанието е баща на делото — сряза го прокурорът. — В този случай твоята неспособност е прикривала отказа ги да се посветиш на най-великото нещо на света между мъжа и жената или богинята. Всъщност, господа съдии, всичко при доктор Фен опира до неспособността. Когато му хрумва да оправи кашата, която е забъркал, какво прави той? Усложнява проблема, като се съюзява с покварен файл «ПОМОЩ», за да осъществи своята промяна чрез забраненото фрактално измерение. А когато стражът на общественото добро, вселенският цензор, се опитва да го заличи, какво прави нашият Артър? Отказва и накарва помощния файл да го защити с цената на своя собствен живот.
— Хей, изобщо не съм молил файла за каквото и да било!
— Отказът на Артър да се подчини съсипа цензора, който оттогава не е същият. Освен това той започна голямата промяна, накарала колелото на равновесието да се завърти, а вас, многоучени богове и съдии, да оживеете, за да отсъдите резултатите.
— Ти изкривяваш всичко! — ревна Артър.
— Разказвам го така, както си беше, без твоите измамни опити да оправдаеш своята пасивност, егоизъм и обща инертност!
Един от съдиите прочисти гърлото си.
— Всичко е ясно. Твърденията на защитата ми се струват големи дивотии. В обобщен и цялостен смисъл, никой не е виновен за нищо. Но е също толкова вярно, в обобщен и цялостен смисъл, че всеки отговаря за всичко. Или не сте съгласен?
— Не и аз, Ваше благородие — отвърна адвокатът на подсъдимия. — Самият аз съм просто обобщена схематична фигура и съм тук с цел да кажа нещо в полза на ответника, да не би другият свят, чието съществуване ние смътно интуитивно усещаме, да си помисли, че това тук е незаконен процес, провеждан в интерес на отменения детерминизъм.
— Добре казано — отбеляза главният съдия. — Възражението ви е взето под внимание. — Той се обърна към Артър. — Подсъдими, изправете се пред нас.
В този миг Мелисент се надигна с пребледняло от тревога лице.
— Ще ми разреши ли съдът да говоря?
— Казвай — рече мрачно главният съдия.
— Знайте, господа, че аз съм богиня на любовта; името ми е Мелисент. В момента може би не приличам много на богиня на любовта — напоследък никак не ми беше леко, но това е вярно. Господа съдии, вие не сте чули всичко. Аз отритнах този мъж, когато той отказа да ме обикне, но от моя страна това бе грях на гордостта. В края на краищата, аз бях дошла при него в първоздания си вид, признат за «най-хващащ окото» от поколения мои поклонници. Мислех си, че и за него ще е достатъчно добър. И когато той не се оказа такъв, когато той има дързостта да не ме обикне, аз се оттеглих сърдито. Но после получих добри съвети от няколко важни същества, включително и първичната богиня на любовта, Афродита.
Афродита, забулена, седеше в дъното на залата. Тя се изправи и се поклони.
Мелисент продължи.
— Тъкмо Афродита ме научи на онези съдбовни латински думи, които преди не знаех: De gustibus non disputandum. За децата и тъпаците сред публиката ще преведа, че това означава «За вкусовете не се спори».
Последва почтителна тишина. Всеки се вслушваше — разкриваха се дълбоки тайни. Всеки се чувстваше добре от това, че е чул някой и друг латински цитат.
Тя се обърна с лице към Артър.
— Артър, какво ще кажеш за мен сега?
И Артър искрено отговори:
— Ти си най-прекрасното нещо, което съм виждал. — И тъй като се бе понаучил мъничко на хитринка, не добави «след Мими».
Ръкопляскания в залата. Но съдиите зачукаха с чукчетата. Главният съдия заговори:
— Артър Фен, признаваме те за виновен в престъплението заиграване със сили, които биха могли да доведат до унищожаването на Вселената. Освен това отбелязваме, че макар и да си виновен, в крайна сметка не си отговорен. Въпреки всичко това отбелязваме, че си пряко замесен в предстоящото унищожение на Вселената и когато то дойде, ще настане мор, който трябва да се види, за да му се повярва, мор, който ще продължи докато, на свой ред, Мегавселената не възстанови тази локална Вселена с напълно различни същества и според нов план.
Водещият бог вдигна ръка. Жестът бе подчертан с проблясване на светкавица.
Съдията продължи.
— Просто няма как да го заобиколим. Този тук Артър Фен е първоначалният източник на бъркотията, която, както по всичко изглежда, ще унищожи нашата Вселена. Егоистично и без да се замисли Артър е призовал древните низши богове, които и първия път за нищо не ги биваше, а втория път се проявиха още по-зле. Когато тези богове намислиха да правят със Земята каквото си щат, той не предприе нищо и дори отиде толкова далеч, че прие ролята на техен пророк.