Дори и в този миг, когато дупката се разшири, за да го погълне. Артър си мислеше: Леле-мале, не ухае ли тя прекрасно!
А после огромната бронзова глава на Франсис Бейкън, която наблюдаваше всичко това от своя ъгъл — Артър не я беше забелязал дотогава — отвори пиринчените си челюсти и кресна:
— Времето съществува, времето съществуваше, времето е съществувало!
Вселената трепна и изчезна.
Вселената се появи отново. Лекичко променена.
Едно нещо не се беше променило и това бяха съдиите.
Всички останали — бяха.
— Сънувам ли или това става наистина? — попита Артър Мелисент.
— Сънуваш и става наистина — отвърна Мелисент и се овеси още по-здраво на врата му.
И Артър си помисли: самият аз може и да не съм бог, ала извърших онова, на което никой бог не бе способен. Спасих Вселената. Или може би я унищожих и създадох по-добра Вселена. То, кажи-речи, същото.
Бъдещето беше несигурно в този нов свят, с тази нова жена, в този нов живот. Но това се понасяше. Той пристъпи крачка напред, после втора.
И тогава изведнъж настъпи тишина, която заглуши шума. Затъмнение. А после прожекторите отново светнаха.
Артър се намери сам на огромна сцена, втренчен в публика, която като нищо наброяваше милиони. Разбра, че са го дарили с безкрайно бинокулярно зрение. Можеше да се взира все по-назад и по-назад в плъзгащите се редове от седалки, които се губеха зад други редове от седалки, на свой ред — само частичен израз на огромността на тази публика. Беше сам на тази сцена, под блясъка на прожекторите, монтирани в небесата, които го открояваха от всеки ъгъл и го осветяваха в най-висша степен.
Глас, велик като самата природа, произнесе:
— Добре дошъл, Артър. Време е за новата Вселена.
— Но какво стана със старата?
— Изгуби се в забравените спомени на всички Вселени от миналото.
— И сигурно аз съм виновен?
— Виновен? Не! По-скоро трябва да бъдеш поздравен, защото именно чрез теб се появи новото.
Невидим хор запя: Велик е Артър!
Вселената каза:
— А сега нека главните герои, които така добре служиха на старата Вселена, ви се поклонят. Хайде; излезте всички и се поклонете.
На сцената излязоха Ариман и Астур, поклониха се и изчезнаха.
Излязоха Сами и Мими. Помахаха. И изчезнаха.
След тях излязоха Скабър, Декстър, Лийфи, Роте, Луума, Ях и един нов бог, Рауволфия, който се появи в самия край и не му беше останало време да се качи на сцената. Все пак му позволиха да се покаже и после да изчезне.
Излезе Мелисент, усмихна се тайнствено и изчезна.
Излязоха и най-различни други герои; хора, които Артър дори не си спомняше. Получиха своя миг на сцената и после също изчезнаха.
— Сега и аз ли изчезвам? — попита Артър гласа.
— О, не, Артър — отвърна гласът. — Ти си отговорен за моята поява. Единствен ти от целия стар свят ще останеш и върху тебе ще изградим своето бъдеще.
— Ъ?!
— Ти си новата мяра — обяви гласът на Вселената. — Ти си тукашният владетел на всичко. И за да ти покажем колко сме ти благодарни, даваме ти чисто нова жена, с която да се чифтосаш, като стигнеш дотам.
Разнесе се лек барабанен бой и на сцената до Артър се появи прекрасна жена.
— Здрасти — рече тя. — Аз съм женското въплъщение на новата Вселена. Бях избрана за тебе, Артър. Аз съм точно жената за тебе.
— Сигурна ли си? — попита Артър.
— Ще видиш — намигна му тя.
— А сега — обади се Вселенският глас, — обявявам тази Вселена за Вселена на Артър. Всичко в нея съществува, за да угоди на Артър, а ако не му угоди, ще се разправя с мен.
Гръмки аплодисменти.
— Приготвили сме ти пиршество — продължи гласът на Вселената. — Решихме, че ще е доста добре за начало.
Появи се дълга маса, отрупана с деликатеси.
— Вижте какво — рече Артър, — то е малко неудобно, ама всъщност не съм гладен. Хапнах нещичко тъкмо преди всичко това да започне. Не знаех, че…
— Този човек има право — каза Вселената, — да не е гладен, щом така иска. Но освен това той може да реши, че е гладен, стига да му се иска. Какво ще кажеш, Артър — би ли искал да си гладен?
— Да — отвърна Артър. — Според мен ще е добре.
Само след миг умираше от глад.
Седна начело на масата. И прожекторите угаснаха. А после пак светнаха.
Глас зад кулисите обяви:
— Добре дошъл в новата Вселена, Артър. Не сме сигурни какво да те правим. Без съмнение няма да те подложим на унизителните неща, които предишната нова Вселена ти беше намислила.