– Трябва да говоря с теб, братко, но не тук.
Ателстан го изгледа внимателно:
– Пил ли си, сър Джон?
Кранстън се ухили самодоволно.
– И да, и не. Побързай! Ще почакам, докато се преоблечеш.
Ателстан прикри раздразнението си. Свали филона и столата, закачи ги набързо в шкафа, даде на ококорения Крим пени за помощта, после покани сър Джон обратно в църквата. Махна с ръка на Бенедикта, която стоеше близо до купела за кръщенета.
– Заключи ризницата, моля те – прошепна ѝ той, – а после и църквата. – Обърна се и извика: – Уоткин!
Боклукчията се приближи бавно, без да изпуска от очи сър Джон.
– Уоткин – довери му Ателстан, – известно време ще отсъствам. Увери се, че свещите са угасени и църквата е в безопасност, а ако толкова те е грижа за гробището, остани на пост там.
Клисарят придоби обидено изражение и на свещеника му се прииска да си прехапе езика. Не беше възнамерявал да е толкова остър, но внезапната поява на Кранстън го беше подразнила. Той поведе коронера навън. Кранстън видя Бонавентура да приближава с подскоци, за да го поздрави, но не искаше проклетата котка да се търка в крака му, затова избута Ателстан навън, да вземат конете си.
– Последвай ме, Мефистофеле мой – прошепна той, – на топло и сигурно място.
Прекосиха утъпкания път, промъквайки се между тежките каруци и подкараха конете към Лондонския мост и уютната топлина на кръчмата "При шарения кон". Макар да беше истински вертеп, Кранстън я харесваше, защото ейлът беше добър, виното хубаво и храната – отлична. Разбира се, коронерът лично познаваше Джослин – кръчмаря.
– Голям грешник – така го беше описал веднъж той, – който ще успее да влезе в рая, защото ще е откраднал портите.
Ателстан беше съгласен с него: собственикът на "При шарения кон" беше еднорък бивш пират, който веднъж беше обяснил поверително на свещеника, че би искал да ходи на църква, но от миризмата на тамян винаги му прилошавало. Стори му се Странно, че току-що беше погребал Смукача, който миеше чиниите и чашите в същата тази кръчма. Ателстан се огледа. Мястото изглеждаше по-чисто – стените бяха прясно варосани, гредите – наскоро боядисани, а тръстиките на пода – свежи и приятно ухаещи. Джослин се приближи към тях. По нашареното със спукани кръвоносни съдове лице на стария разбойник играеше широка усмивка, а здравата му ръката почесваше брадата, предчувствайки добрата печалба. Сър Джон беше ненадминат пияч и всички кръчмари в града го обичаха.
– Милорд коронер – Джослин се поклони шеговито, – добре дошъл в моята скромна обител.
– Я стига, стари негоднико! – изрева Кранстън. – да не си се върнал към стария си начин на живот? Откъде взе пари, за да почистиш този разбойнически вертеп?
Джослин вдигна рамене и протегна ръката си с разперени пръсти.
– Имам нов съдружник – обяви той гордо, – който продал своята кръчма близо до Барбикан и се преместил през реката, за да се отърве от досадното любопитство на един коронер.
Кранстън изрева от смях и поведе Ателстан към отсрещния ъгъл, където една маса беше сложена на разстояние от останалите. Свещеникът се почувства доста неловко. До бъчвите с вино забеляза копача Пайк с още изцапани от пръстта на гробището ръце да разговаря задълбочено с група непознати. Голямата общност, помисли си Ателстан – селяни от заснежените поля край града, които се събираха, за да кроят размирици, да готвят измяна и да организират въстание. Пайк го забеляза и сдържано вдигна чашата си. Ателстан му се усмихна, но видя, че след няколко минути копачът стана и изведе събеседниците си от кръчмата.
Кранстън се облегна на стената, облиза устни и лакомо погледна към шунката и другите меса, които висяха от гредите, за да се сушат. Загледа как един прислужник пробива ново буре, а през отворената врата се виждаше и огромната пещ в кухнята, където Джослин печеше собствен хляб. Сега едно мърляво момче разравяше дървата и въглищата, за да се превърнат в бяла купчина пепел. Тогава щяха да сложат хляба вътре и да запечатат вратата на пещта. Когато тя изстинеше, хлябът щеше да бъде готов. Интересно място, размишляваше сър Джон, в сърцето на мизерния Съдърк, но ейлът и виното бяха винаги пресни, а храната вкусна. На една маса в другия край на кръчмата той зърна сребърен поднос за сол и подправки. Кранстън се почеса по главата. Толкова нови пари. Зачуди се лениво дали Джослин не се беше върнал към стария си начин на живот и не въртеше някаква дребна контрабанда.
Ателстан изучаваше Кранстън с ъгълчето на окото си. Настроението на сър Джон се беше пооправило, но Ателстан нямаше намерение да го гледа цял ден как се налива с вино. Кръчмарят се приближи с клатушкане.