– Милорд коронер, готов ли си да поръчаш?
Кранстън се загледа замислено в тавана.
– Без риба! – излая той. – Фазан или пъдпъдък, запечен до златисто и напълнен с подправки. Искам гъст сос. И пресен хляб!
– А преподобният отец? – запита саркастично Джослин.
– Преподобният отец – отвърна Ателстан спокойно – би искал купа гъста супа от праз, хляб и чаша вино, но водата да е повече от кларета.
Изчакаха Джослин да се отдалечи, крещейки към кухнята да им донесат поръчаното.
– Е, милорд коронер – попита Ателстан, – какво се е случило?
Кранстън описа накратко мрачните събития от началото на деня.
– Бях и в кметството – завърши той печално. – Кметът ясно ми даде да разбера колко ще бъде недоволен негова светлост херцогът на Ланкастър, регентът, от липсата на напредък. Очевидно Адам Хорн е бил негов приближен.
– Какво му отговори?
– Казах му, че пет пари не давам и правя каквото мога.
– Предполагам – каза доминиканецът, – че кметът е приел този красноречив отговор.
Кранстън се облегна на стената.
– Скарахме се, но аз съм достатъчно разумен, за да знам кога да спра. Обясних, че сме търсили Хорн, но не сме успели да го намерим – той погледна Ателстан, на лицето му се бе изписало самосъжаление. – Трябва да разреша въпроса с лейди Мод – прошепна. – Това ме побърква.
Ателстан изчака, докато прислужницата им поднесе чашите с вино.
– Сър Джон, нека разгледаме събитията от самото начало – доминиканецът вдигна ръка. – Не, важно е. Извини ме, но за момента трябва да отложим въпроса с лейди Мод.
Кранстън кимна навъсено.
– Сър Ралф Уитън – започна Ателстан – получил предупреждение, че ще умре заради ужасното злодеяние, което извършил преди години в Светите земи. Знам – тихо продължи той, – че сър Ралф е бил виновен. Затова на последните страници на часослова си е надраскал молитвите към свети Юлиан хоспиталиера19.
– Кой е бил той?
– Рицар, който извършил ужасни убийства и цял живот търсел опрощение на греха си. Както и да е – продължи Ателстан, – сър Ралф се мести от покоите си в уж сигурната кула в северния бастион. Уплашен е и отказва да вземе дори слугата си мавър Растани. Пие много вечерта преди смъртта си и се прибира в спалнята си. Какво е станало после? – попита доминиканецът, опитвайки се да откъсне Кранстън от собствените му мрачни мисли.
Коронерът сръбна шумно от чашата си.
– Скъпи свещенослужителю, според всички доказателства, които имаме, сър Ралф си легнал, заключил вратата и взел ключа. Пазачите заключили вратата към коридора, който в другия си край е зазидан. Войниците са били на пост цяла нощ във входа на северния бастион. И двамата са доверени хора, а ключовете за коридора и стаята на сър Ралф висели на кука до тях. Установихме със сигурност, че нито един от пазачите не е напускал поста си, нито са чули или видели нещо необичайно.
– А сега – убийството – подкани го Ателстан.
– Младият Джефри – продължи Кранстън, – към когото сър Ралф очевидно бил силно привързан, идва рано на другата сутрин. Пазачите го претърсват за оръжие и отключват вратата към коридора. После я заключват, очевидно по заповед на сър Ралф, и Джефри отива да го събуди. Пазачите го чуват да чука и да вика, но после нашият млад герой се завръща. Обяснява, че не може да събуди сър Ралф и се кани да се върне и да отключи стаята на Уитън, но размисля и отива да доведе помощника Колбрук. Двамата се връщат до стаята на сър Ралф и я отключват: стаята е недокосната, но Уитън лежи в леглото с прерязано гърло, трупът е леденостуден, а прозорците – широко отворени. И тук, драги Ателстан, започва нашият проблем.
– Не и ако поддържаме заключението си – отвърна Ателстан, – че някой е прекосил замръзналия ров, изкачил се е по стълбите в стената и е влязъл в стаята на сър Ралф. Убиецът е избутал резето на капаците, влязъл и извършил престъплението. Само че – каза той – и това заключение е свързано с някои проблеми. Защо сър Ралф е лежал и е позволил да му прережат гърлото? Бил е войник, боец – Ателстан поклати глава. – Знаем само – заключи той, – че убиецът трябва да е бил някой от хората в Тауър, които са знаели, че сър Ралф е сменил спалнята си и или го е извършил сам, или е наел професионален убиец. – Ателстан се загледа в група играчи на зарове, които се забавляваха шумно в другия край на кръчмата.
– Убийството на сър Джерард Моубри – отбеляза Кранстън – не е по-ясно. Кой е бил камбаната? Как е паднал Моубри? Разбира се, убийството на Хорн – продължи той
19