Красива гледка – свещеникът се полюшна леко на стола си.
– Никой от тях не се завърна – прошепна той. – Всички загинаха, потънали в кръв и кал.
Ателстан стаи дъх. Колко приличаше това на неговата история. Той и Франсис бяха постъпили точно в такъв отряд. Ателстан се беше върнал, но тялото на брат му още гниеше на някое забравено поле във Франция.
– Никой не се е върнал? – повтори Кранстън, като едва успяваше да овладее вълнението в гласа си. – Значи Марк Бъргиш може да е още жив?
Свещеникът го погледна и поклати глава.
– Не, сър Джон, изразих се грешно. Никой не се върна жив. Елате, ще ви покажа къде е Марк.
Те станаха. Отец Питър им подаде плащовете, откачи един ключ от един забит в стената гвоздей и те го последваха навън, в студа. Момчето още стоеше като войник и държеше юздите на конете, а очите му гледаха алчно към купчините димящи изпражнения, натрупани от Филомел и коня на Кранстън. Отец Питър спря.
– Момче, заведи конете в конюшнята. Ще намериш овес там. После влез и си сипи супа. Не се тревожи, конете няма да избягат.
Хлапето погледна Ателстан.
– Върви, момче – нареди доминиканецът. – Тук ще замръзнеш. Обещавам ти, фъшкиите са за теб.
Стигнаха вратата на църквата. Отец Питър я отключи и влязоха в тъмния неф. Беше студено, въздухът – леден. Ателстан огледа масивните четвъртити колони, украсени със зеленина като неговите в Съдърк, макар и не толкова красиво. Сред енориашите му няма художник, помисли си Ателстан. Отец Питър улови погледа му и Ателстан се почувства гузен от дребнавата си гордост.
– Хубава църква, отче – промърмори той.
Отец Питър се усмихна.
– Стараем се, братко. Но бих дал много за добър художник и добър дърводелец.
Минаха през скромната олтарна преграда, през ризницата и влязоха в малкия параклис в далечния ъгъл на църквата. Голяма дървена статуя на Мадоната с Младенеца стоеше на каменна плоча, а по стените имаше обикновени правоъгълни гробници, без украса и изваяния. Отец Питър отиде при една от тях и я почука леко.
– Сър Марк Бъргиш лежи тук – тихо обяви той. – Върнаха тялото му за погребение.
Кранстън разочаровано се взря в гробницата от сив камък.
– Сигурен ли си, отец Питър?
– Да – отвърна свещеникът. – Балсаматорите направиха всичко възможно да пооправят трупа. Преди да спуснат ковчега, погледнах още веднъж лицето му. Сър Марк беше получил ужасна смъртоносна рана отстрани на главата от бойна брадва или боздуган, но съм сигурен, че беше той.
Ателстан скри разочарованието си и погледна потиснато към Кранстън. Пътешествието им през ледената пустош на Есекс се беше оказало безплодно.
– Защо питате за всичко това? – попита отец Питър, докато излизаха от църквата.
– В Лондон бе извършено убийство, отче – отвърна Кранстън, хапейки устни. – Надявахме се пътуването ни дотук да донесе нови доказателства. Забелязал ли си нещо необичайно в селото?
– Какво?
– Каквото и да е – умолително каза Ателстан. – Има ли новини, носят ли се някакви слухове за семейство Бъргиш?
Свещеникът поклати глава. Ателстан и Кранстън се спогледаха отчаяно, излязоха от църквата и се върнаха в дома на свещеника, където момчето нагъваше втора купа супа, лакомо като гладно куче. Когато приближиха, то се сви в един ъгъл. Отец Питър ги покани с жест да седнат отново на местата си и им наля ейл от каната до вратата на малкия килер.
– Не – повтори той и седна на стола, стиснал чашата си. – В Удфорд е спокойно. Още по-спокойно, откакто Бъргиш ги няма.
– Какво стана с къщата им?
– Кралските пратеници я запечатаха. Оттогава никой не е влизал там – свещеникът се изкашля. – Знам го със сигурност. Шерифът на Есекс ми плаща дребна сума, за да следя дали печатите на вратите или прозорците не са счупени – той погледна към Кранстън. – И те са недокоснати. Нали вътре няма нищо. Цялата покъщнина беше изнесена, покривът се срути, околните ливади и ниви бяха продадени.
– Нямаше ли друг наследник?
– Поне аз не съм чувал за такъв – отец Питър внезапно отдръпна чашата от устните си: – Небеса! – възкликна той. – Имаше нещо. Да – прошепна той възбудено, – преди три-четири години се случи нещо много странно. Беше като в сън. Кога точно стана? О, да, в началото на коледните пости. Забравил съм точната година. Бях отслужил сутрешната литургия, закусих вкъщи и се върнах да почистя олтара – отец Питър се взря в огъня. – Влязох в нефа и с изненада видях един човек с плащ и качулка, коленичил на входа на параклиса на Девата.