Octavo – онзи, който беше изпратил злокобните бележки на Уитън и другите, трябваше да има достъп до Тауър. Дали Бъргиш или синът му, скрити в града, са пращали съобщенията и съучастниците си в Тауър?
Nono – кой печелеше от тези убийства? Колбрук? Той искаше да го повишат и добре познаваше Тауър. Беше присъствал, когато и тримата бяха умрели. Сър Фулк? Той също беше облагодетелстван от смъртта на брат си; токата му беше намерена върху леда пред кулата на северния бастион. И той познаваше добре Тауър и е бил там, когато двамата хоспиталиери са загинали. Растани? Потаен, ловък човек, който може би се беше заклел лично да отмъсти на сър Ралф и другарите му. Той познаваше крепостта добре и е бил там, когато хоспиталиерите бяха загинали.
Ателстан поклати глава. Същото важеше за Хамънд, този доста мрачен капелан. А може би – мистрес Филипа в заговор с любимия си? Ами Ред Хенд, лудият, който може и да беше по-нормален, отколкото изглеждаше?
Ателстан вдигна поглед и рязко си пое дъх. Ред Хенд! Гърбавият албинос беше споменал нещо за зазидани тайни тъмници, а и дърводелецът Саймън беше промърморил нещо подобно.
Доминиканецът остана известно време така, подпрял глава на ръцете си. Взе перото, огледа тъмната кухня и зърна китка зеленика в далечния ъгъл. Коледа е след няколко дни, помисли си той. Стана, стопли пръстите си на мангала и му се прииска Бенедикта да беше при него и да пият по чаша греяно вино. Спомни си думите на доктор Винсентий за любовта му към вдовицата и се загледа в огъня. Толкова ли е явно, зачуди се. Дали и другите му енориаши бяха отгатнали чувствата му? Той поклати глава, за да прочисти ума си. Не, трябваше да се съсредоточи над сегашния проблем. Един капак изтрака и Ателстан трепна, когато една тъмна сянка скочи на застлания с тръстика под.
– Бонавентура! – промърмори той. Котаракът приближи безшумно и величествено се отърка в крака му. – Е, мастър котарако, да хапнеш ли си дошъл?
Котаракът се протегна и изви гръб. Ателстан отиде в килера, напълни една пукната калаена купа с мляко и загледа как Бонавентура го излочи, а после се изтегна пред огъня. Доминиканецът прекоси стаята и спусна резетата на капаците: прозорци, врати и коридори, помисли си той, припомняйки си още веднъж мърморенето на Ред Хенд и мрачните предупреждения на дърводелеца Саймън. Погледна завистливо котарака.
– Има някои, на които всичко им е наред – измърмори той и седна пред записките си, за да продължи работа. Написа всяко име и описа аргументите си, сякаш се подготвяше за теологичен диспут.
Часовете минаваха. Ателстан потърка уморено очи. Само един път оставаше отворен: онзи, показан от невинните забележки на лейди Мод, които така го бяха стреснали на връщане в Съдърк. Ателстан начерта груб план на Тауър и продължи да проверява заключенията, до които беше стигнал. Точно преди да се зазори, той реши, че е доволен. Беше открил убиеца, но почти нищо друго. За това щеше да му трябва Кранстън.
На другата сутрин сър Джон мина с коня си като млад рицар по Чийпсайд до кръчмата "Златната митра" край Тауър. Коронерът имаше чувство, че лети. Дори студеният утринен вятър му се струваше топъл и нежен като ласката на млада жена.
Тази сутрин, преди да стане от леглото, Кранстън беше прегърнал пламенно лейди Мод. Тя се беше притиснала разплакана до гърдите му и беше промърморила, че скоро ще му каже нещо. Той ѝ беше отвърнал с нежни думи, беше я погалил по главата. После се беше облякъл и слязъл долу, ревейки да му донесат чаша херес, докато конярят оседлаваше коня му. Сър Джон се чувстваше горд като паун при мисълта, че отново ще става баща. Възнагради се с глътка от "чудодейния мях", както го наричаше Ателстан, наслаждавайки се на бистрата, червена течност. Огледа се с широка усмивка. Прекрасно беше да си жив в такъв хубав ден!
Сър Джон хвърли няколко пенита пред група просяци, които трепереха на ъгъла на Мърсъри. Подвикна шеговити обиди на птичарите, които чистеха и кормеха кокошки и други пилета за Коледа в големите си казани. По улицата водеха проститутка с оголени рамене и обръсната глава под конусовидна бяла шапка. Пред нея вървеше гайдар, а върху мръсния ѝ корсаж беше забодена бележка, която публично я обявяваше за уличница. Кранстън спря процесията и накара да я освободят.