Не каза, че е безумно да опитват. Постара се да прозвучи обнадеждено. Анабет му бе благодарна за това, но се тревожеше, че го води право към гибелта.
Разбира се, ако останеха тук, щяха да умрат, така или иначе. По кожата им започнаха да се появяват мехури, причинени от отровния въздух на Тартара. Всичко наоколо бе смъртоносно, все едно е паднала атомна бомба.
Пърси тръгна пръв. Издатината бе толкова тясна, че едвам можеха да се хванат на пръсти за нея. Всеки път, когато Анабет стъпеше на ранения си крак, й идеше да изкрещи. Откъсна парчета от ръкава си и ги уви около окървавените си длани, но пръстите й продължиха да са потни и немощни.
След няколко крачки Пърси изпъшка. Бе стигнал друга издатина.
— Как викаш се казва тази огнена река?
— Флегетон — отвърна тя. — Внимавай къде ходиш.
— Флегетон, а? — Той мина по ръба. Бяха изминали около една трета от пътя си надолу. Все още можеха да умрат, ако паднат. — Звучи като маратон по давене.
— Моля те, не ме разсмивай — каза тя.
— Опитвам се да разведря обстановката.
— Благодаря. — Тя простена и едва не падна от ръба, докато стъпваше на ранения си крак. — Поне ще си умра усмихната.
Продължиха да напредват, стъпка по стъпка. Очите на Анабет засмъдяха от потта, която се стичаше от челото й. Ръцете й трепереха. За нейно изумление обаче най-сетне стигнаха дъното на пропастта.
Когато стъпи на земята, залитна напред. Пърси я хвана. Стресна се от това колко трескав е той на допир. Лицето му бе покрито с червен обрив, все едно се е разболял от дребна шарка.
Самата тя не бе добре. Зрението й беше замъглено, гърлото я болеше, а стомахът й се бе свил като юмрук.
Трябва да побързаме — помисли си тя.
— Напред към реката — каза на Пърси. Опита се да прикрие паниката в гласа си. — Можем да се справим.
Започнаха да залитат по хлъзгавата трева, като заобикаляха огромните скали и сталагмитите, които щяха да ги намушкат като шишове, ако паднеха върху тях. Парцаливите им дрехи започнаха да димят от горещината, излъчвана от реката, но двамата най-сетне стигнаха коритото на Флегетон и рухнаха на колене до огненото течение.
— Сега ще трябва да пием — заяви Анабет.
Пърси се олюля с полуотворени очи. Отне му известно време, докато успее да отговори.
— Да пием? — повтори той. — От, ъъъ, пламъците?
— Флегетон извира от царството на Хадес и се стича в Тартара — отговори Анабет с мъка. Гърлото й бе пресъхнало от киселинния въздух и убийствения зной, излъчван от пламтящото течение. — Реката е създадена, за да измъчва грешниците. Но някои легенди я наричат и Река на изцерението.
— Някои легенди?
Анабет преглътна. Опита се да остане в съзнание.
— Флегетон пази телата на грешниците, за да могат да изтърпят вечните мъчения, на които са осъдени. Мисля, че това е подземният еквивалент на нектара и амброзията.
Пърси направи гримаса, когато реката изпръска лицето му с искри.
— Но това е огън. Как може да се пие?
— Ами така — отвърна Анабет и бръкна с шепи в огъня.
Глупаво? Да, но тя с право смяташе, че нямат друг избор. Ако не действаха бързо, щяха да умрат. По-добре да опиташ нещо глупаво и да изгориш, отколкото само да чакаш неизбежния край.
Първоначално огънят не й се стори болезнен на допир. Даже бе студен, което вероятно означаваше, че е прекалено горещ и нервите на Анабет не могат да регистрират топлината му. Преди обаче да успее да промени мнението си, тя загреба от пламъците и ги изсипа в устата си.
Очакваше да имат вкус на бензин. В действителност бяха много по-отвратителни. Някога, преди много време, бе опитала люта чушка в един индийски ресторант в Сан Франциско. След като я бе вкусила, очакваше направо да се взриви. Да пиеш от Флегетон бе като да изядеш цяла салата от такива чушки. Почувства небцето си изпържено. Сълзи потекоха от очите й, всяка пора от лицето й запука.
Рухна на земята и се закашля. Цялото й тяло се разтресе.
— Анабет! — Пърси я хвана за ръцете и така й попречи да падне в огнената река.
Конвулсиите преминаха. Тя си пое дълбоко въздух и успя да седне. Чувстваше се ужасно немощна и й се гадеше, но си поемаше въздух по-лесно. Мехурите по ръцете й започнаха да избледняват.
— Стана — успя да изграчи тя. — Пърси, твой ред е!
— Аз… — Очите му се подбелиха и той рухна в ръцете й.