Жената бе красива по царствен начин, който не издаваше възрастта й. Като статуя, на която можеш да се възхитиш, но в която никога не би се влюбил. Очите й блестяха с неприкрита омраза.
— Пасифая — пророни Хейзъл.
— Милата ми Хейзъл Левеск — наклони глава жената.
— Ама вие двете познавате ли се? — прокашля се Лио. — Да не сте приятелки от Подземното царство? Или пък…
— Млъкни, глупако. — Гласът на Пасифая бе мек, но пълен с отрова. — Нямам полза от надменни герои, които оставят след себе си само печал и разруха.
— Прекалявате, госпожо — възрази Лио. — Не съм оставил чак толкова разруха след себе си. Аз съм син на Хефест.
— Механик — процеди Пасифая. — Това е дори по-отвратително. Познавах Дедал. Неговите изобретения ми донесоха само скръб.
— Дедал? — премигна Лио. — Ама истинския Дедал? В такъв случай знаете, че работата на механика е да строи, да поправя… понякога да запушва устите на невъзпитани жени…
— Лио. — Хейзъл постави ръка на рамото му. Имаше чувството, че тази жена ще го превърне в нещо много неприятно, ако не млъкне веднага. — Може ли да ме оставиш да поговоря с нея?
— Послушай приятелката си — посъветва го Пасифая. — Бъди добро момче и ни остави да си побъбрим по женски.
Пасифая приближи и огледа изпитателно Хейзъл. В очите й гореше такава ненавист, че момичето цялото настръхна. Силата на магьосницата се излъчваше от нея като горещина от фурна. Лицето й бе смущаващо и някак странно познато…
И въпреки това Клитий притесняваше Хейзъл още повече.
Той стоеше на заден фон, тих и неподвижен, ако не се броеше черният пушек, излъчван от тялото му и събиращ се в нозете му. Неговото ледено присъствие бе усетила Хейзъл по-рано — подобно на огромен залеж от обсидиан, който момичето никога не би могло да помръдне, могъщ, неунищожим и лишен от емоции.
— Приятелят ти не е много по приказките — отбеляза Хейзъл.
Пасифая погледна гиганта и подсмръкна с отвращение.
— Моли се да си остане така, мила. Гея ми отстъпи удоволствието да се разправя с теб, но Клитий е… как да кажа, моята застраховка. Като една магьосница на друга бих ти доверила, че той е оставен, за да следи да не забравям заповедите си. Гея е много предпазлива.
Хейзъл понечи да възрази, че тя не е магьосница. Не искаше да знае как Пасифая смята да се „разправи“ с тях или как гигантът я следи. Въпреки това се изпъчи и се опита да изглежда самоуверена.
— Каквото и да си замислила — каза Хейзъл, — няма да се получи. Ние унищожихме всички чудовища, които Гея изпрати срещу нас. Ако си умна, ще се разкараш от пътя ни.
Гейл се озъби одобрително, но Пасифая не беше особено впечатлена.
— Не ми изглеждаш особено заплашителна — промърмори магьосницата, — но с полубоговете винаги е така. Моят съпруг цар Минос от Крит бе син на Зевс. Никога нямаше да предположиш, ако го видиш. Бе почти толкова кльощав, колкото този тук. — Тя посочи Лио.
— Бедничкият Минос! — отвърна момчето. — Сигурно е направил нещо ужасно, за да те заслужи.
Ноздрите на Пасифая потръпнаха.
— Нямаш си и представа. Той бе твърде надменен, за да удостои Посейдон с необходимите жертвоприношения и боговете наказаха мен заради нахалството му.
— Минотавърът — спомни си внезапно Хейзъл.
Историята бе толкова отблъскваща и гротескна, че Хейзъл винаги запушваше уши, щом я чуеше в лагер „Юпитер“. Пасифая бе прокълната да се влюби в свещения бик на мъжа си. Така бе родила Минотавъра — наполовина човек, наполовина бик.
Сега, докато я гледаше с този убийствен поглед, Хейзъл осъзна защо изражението й й се струва познато.
От магьосницата струеше същата горчилка, която бе почернила живота на майка й. В най-лошите си мигове Мари Левеск гледаше на Хейзъл като на чудовище, проклятие от боговете, източник на всички нейни беди. Точно затова историята за Минотавъра тревожеше Хейзъл — не само заради потресаващата идея за Пасифая и бика, но и заради мисълта, че някое дете, което и да е то, може да бъде смятано за чудовище, за наказание за родителите си, да бъде заключено и мразено. За Хейзъл голямата жертва в историята бе самият Минотавър.
— Да — каза накрая Пасифая, — моят срам бе непоносим. След като синът ми се роди и го захвърлиха в Лабиринта, Минос отказа всякаква връзка с мен. Каза, че аз съм съсипала репутацията му! И знаеш ли какво стана после с Минос, Хейзъл Левеск? Какви бяха последиците от престъпленията и наглостта му? Получи награда! Направиха го съдия в Подземното царство, все едно има някакво право да съди останалите! Хадес му даде тази позиция. Баща ти.