— Аз обаче съм още жива — изцъка неодобрително Пасифая. — Нима смятате, че Дедал е отговорен за всички тайни на Лабиринта? Не. Аз вдъхнах магията в творението му. Дедал бе едно нищо пред мен, безсмъртната магьосница, дъщеря на Хелиос и сестра на Цирцея! Сега Лабиринтът ще бъде мой. Само мой.
— Това е илюзия — настоя Хейзъл. — Просто трябва да я разсеем.
Но още докато го казваше, стените сякаш се втвърдиха, а мирисът на плесен се засили.
— Твърде късно — злорадо каза Пасифая. — Лабиринтът вече се пробуди и отново ще се разпростре под плътта на земята, докато светът на смъртните загива. Вие, героите, ще се лутате безкрайно по коридорите му, докато умрете от глад и жажда, обзети от страх и отчаяние. Освен ако не съм милостива. Тогава ще ви даря с бърза, макар и болезнена смърт!
Под краката на Хейзъл се отвориха ями. Тя грабна Лио и го избута настрани, когато залп шипове се изстреля нагоре и проби тавана.
— Бягай! — извика тя.
Смехът на Пасифая отекна в коридора.
— Къде си мислиш, че бягаш, вълшебнице? И от какво? От една илюзия?
Хейзъл не отговори. Бе твърде заета с това да оцелее. Зад тях нови залпове шипове се изстрелваха към тавана с постоянно: „Туп! Туп! Туп!“.
Тя дръпна Лио в един страничен коридор, прескочи една опъната жица и след това спря пред зейнала яма, широка поне шест метра.
— Колко дълбоко е това? — изпъшка Лио, докато се мъчеше да си поеме глътка въздух. Панталоните му бяха скъсани от един от шиповете.
Усетът на Хейзъл й подсказа, че ямата е дълбока поне петнадесет метра, а на дъното й има басейн с отрова. Можеше ли обаче да се довери на чувствата си? Независимо дали Пасифая бе създала нов Лабиринт, или не, Хейзъл вярваше, че все още се намират в същата пещера и тичат напред-назад, като забавляват безкрайно магьосницата и мълчаливия Клитий. Илюзията обаче бе твърде силна. Ако Хейзъл не намереше начин да избягат от Лабиринта, капаните щяха да ги убият.
— Остават само осем минути — обади се Пасифая. — Наистина се надявам да оцелеете. Ще бъдете достойни жертви за Майката Земя в Атина. Тогава обаче няма да имаме нужда от приятелите ви в асансьора.
Сърцето на Хейзъл бясно ускори ритъма си и тя се обърна към стената вляво от себе си. Независимо от това какво й нашепваше усетът й, тя си каза, че това е посоката на Портите. Че Пасифая е точно пред нея.
Хейзъл искаше да изскочи от стената и да удуши магьосницата. След осем минути с Лио трябваше да са пред Портите и да пуснат приятелите си.
Пасифая обаче бе безсмъртна вещица с хиляди години опит в магиите. Хейзъл не можеше да я победи просто с усилие на волята. Бе успяла да надхитрила бандита Скирон, като му бе показала това, което той очакваше да види. Сега трябваше да разбере какво е най-съкровеното желание на Пасифая.
— Вече седем минути — почти се оплака Пасифая. — Жалко, че нямаме повече време. Има толкова много унижения, на които бих те подложила.
Това беше, осъзна Хейзъл. Трябваше да приеме хвърлената ръкавица. Да направи Лабиринта по-опасен, по-смъртоносен, да накара Пасифая да се съсредоточи в капаните, а не в посоката, в която води Лабиринта.
— Лио, трябва да скочим — каза тя.
— Но…
— Не е толкова далеч, колкото изглежда. Давай!
Тя го хвана за ръката и двамата скочиха над ямата. Когато се приземиха, Хейзъл се обърна назад и видя, че яма всъщност няма — само малка цепнатина в пода, дълбока не повече от няколко сантиметра.
— Хайде! — извика тя.
Двамата се затичаха, а Пасифая заговори отново.
— Няма да стане така, миличка. Никога няма да успеете по този начин. А ви остават само още шест минути!
Таванът над тях се напука. Невестулката Гейл изписука разтревожено, но Хейзъл си представи как вляво от нея има друг тунел, още по-опасен, отвеждащ ги още по-надалеч от целта. Мъглата се поддаде на волята й и тунелът се появи. Двамата се стрелнаха на една страна.
— Не те бива много в това, а, миличка? — въздъхна разочаровано Пасифая.
Хейзъл обаче почувства прилив на надежда. Бе създала тунел. Бе успяла да разплете, макар и мъничко, вълшебната основа на Лабиринта.
Подът под тях пропадна. Хейзъл отскочи на една страна и повлече Лио със себе си. Тя си представи нов тунел, който ги връща обратно в посоката, от която бяха дошли, само че пълен с отровен газ.
Лабиринтът се подчини.