Всеки път, щом гигантът се опиташе да ги засегне с пушечната завеса, Нико поглъщаше тъмнината с меча си от стикска стомана.
Пърси и Анабет също бяха на крака. Изглеждаха слаби и изнемощели, но извадиха мечове. Откъде ли Анабет се бе сдобила с меч? И от какво бе направен? От слонова кост?
Нямаше значение. Изглежда, искаха да помогнат, но нямаше нужда. Гигантът бе обкръжен.
Клитий ръмжеше, въртеше се във всички посоки и не знаеше кого да убие първо.
— Чакай. Не мърдай. Не! Ау!
Тъмнината около него се разсея напълно и сега единствената му защита бе износената му броня. Икорът кървеше от дузина рани по тялото му. Те наистина се затваряха почти толкова бързо, колкото се и появяваха, но Хейзъл виждаше, че гигантът е изморен.
Накрая Джейсън го ритна силно в гърдите и бронята се счупи. Клитий залитна назад. Мечът му падна на пода и той рухна на колене.
Героите образуваха плътен кръг около него. Чак тогава Хеката пристъпи напред с вдигнати факли. Мъглата се уви около гиганта, съскайки всеки път, щом докосне кожата му.
— Това е краят — рече богинята.
— Това не е краят — отекна гласът на Клитий, макар да звучеше приглушено. — Братята ми се надигнаха. Гея чака единствено кръвта на Олимп. За да успеете да ме победите, всички вие трябваше да се обедините. Какво ще сторите обаче, когато Майката Земя отвори очи?
Хеката насочи факлите си към главата на Клитий като кинжали. Косата на гиганта пламна по-бързо от сухи съчки и скоро огънят се разпростря по цялото му тяло. Горещината накара Хейзъл да потрепери. Клитий падна, без да издаде нито звук, и заби лице в олтара на Хадес. Тялото му се разпадна на шепа пепел.
За миг никой не каза нищо. Хейзъл чу болезнен, дрезгав звук и осъзна, че това е собственото й дишане. Имаше чувството, че тялото й е премазано с таран.
— Време е да вървиш, Хейзъл Левеск — обърна се към нея богинята. — Отведи приятелите си надалеч от това място.
Хейзъл стисна зъби и се опита да сдържи гнева си.
— Просто така? Без едно „благодаря“ или едно „добра работа“?
Богинята наклони глава. Невестулката на рамото й изцъка, може би за да каже довиждане, може би за да я предупреди, след което изчезна в дрехите на господарката си.
— Търсиш благодарност не където трябва — отвърна Хеката. — Тепърва ще видим каква работа сте свършили. Клитий не излъга, когато каза, че гигантите са се надигнали. Всичките, по-силни отвсякога. Гея е на ръба да се пробуди. Пирът на Надеждата няма да оправдае името си, ако не пристигнете навреме.
Стаята се разтърси. Още една надгробна плоча падна на пода и се пръсна на части.
— Домът на Хадес е нестабилен — рече Хеката. — Напуснете сега. Пак ще се видим.
Богинята изчезна и Мъглата се вдигна.
— Много е дружелюбна — изсумтя Пърси.
Другите се обърнаха към него и Анабет, сякаш чак сега разбрали, че са там.
— Братле! — Джейсън прегърна силно Пърси.
— Върна се от Тартара! — обади се и Лио. — Ти си моят герой!
Пайпър притисна към себе си Анабет и заплака.
Франк дотича до Хейзъл и я обгърна внимателно с ръце.
— Ранена си — каза той.
— Вероятно ми строшиха ребрата — призна тя, — но, Франк, кажи какво е станало с ръката ти?
— Дълга история — усмихна се немощно той. — Важното е, че сме живи.
Бе толкова облекчена, че й отне известно време да забележи Нико. Лицето му бе изкривено от болка, сякаш го измъчваше някаква вътрешна битка.
— Хей — извика тя и му махна със здравата си ръка.
Той се поколеба, след което дойде и я целуна по челото.
— Радвам се, че си добре — каза той. — Духовете бяха прави. Само един от нас стигна Портите на Смъртта. Накарала си татко да се гордее с теб.
Тя се усмихна и го погали по бузата.
— Нямаше да успеем да победим Клитий без теб.
След това прокара пръст по бузата му и се запита дали не е плакал. Толкова искаше да разбере какъв е проблемът, кое е нещото, което го измъчва през последните няколко седмици. След всичко, което преживяха заедно, Хейзъл наистина бе благодарна, че има такъв брат.
Но преди да може да го каже, таванът се разтърси. Оцелелите плочи се покриха с пукнатини и паднаха в облаци прах.
— Трябва да се махнем оттук — каза Джейсън. — Франк…