На релинга до Хедж се появи чернокосо момиче с пурпурно наметало. Лицето й бе покрито с толкова сажди и драскотини, че Хейзъл едвам я позна.
Рейна бе пристигнала.
LXXVII. Пърси
Пърси се загледа в Атина Партенос в очакване тя да го удари.
Новата механична система на Лио бе свалила статуята на хълма с учудваща лекота. Сега дванайсетметровата богиня гледаше благо към река Ахерон, а златистата й дреха блестеше на слънцето като разтопен метал.
— Невероятно — призна Рейна.
Очите й все още бяха зачервени от плач. Малко след като бе кацнал на борда на Арго II, пегасът Сципион бе припаднал, победен от отровата на грифона, който го бе одраскал миналата нощ. Рейна бе избавила коня от мъките му със златния си нож. Превърнала го бе в прах, който се разпръсна в сладкия гръцки въздух. Това може би не бе лош край за един летящ кон, но Рейна бе изгубила верен приятел. Пърси прецени, че тя вече имаше твърде много загуби в живота си.
Преторът обиколи разтревожено Атина Партенос.
— Изглежда като нова.
— Аха — съгласи се Лио. — Махнахме паяжините и я излъскахме с препарат за миене. Не беше трудно.
Арго II надвисна над главите им. Докато Фестус се оглеждаше за врагове чрез радара, всички бяха решили да обядват на хълма и да обсъдят какво да правят. След последните няколко седмици Пърси смяташе, че заслужават да си похапнат добре — и то неща, различни от огнена вода или драконова чорба.
— Хей, Рейна — извика Анабет, — ела при нас. Хапни нещо.
Преторът се обърна към нея намръщена, все едно не можеше да разбере думите „ела при нас“. Пърси никога преди не бе виждал Рейна без броня. Доспехите й бяха на борда на кораба и масата Бъфорд ги поправяше. Бе облечена с дънки и червена фланелка на лагер „Юпитер“. Изглеждаше почти като обикновено момиче — ако не се брояха ножът на кръста й и изпълненото с безпокойство изражение на лицето й, все едно че се готвеше за атака от всички посоки.
— Добре — каза накрая тя.
Останалите й направиха място в кръга и тя седна по турски до Анабет, след което си взе сандвич със сирене и задъвка края му.
— Значи вече си претор, а, Франк Занг? — попита Рейна.
— Ами да — отвърна Франк и обърса трохите от брадичката си. — Повишиха ме на бойното поле.
— Но за друг легион — отвърна Рейна, — легион от призраци.
Хейзъл прегърна Франк закрилнически. След час в лазарета и двамата изглеждаха по-добре. Пърси обаче не бе сигурен какво мислят за това, че старият им шеф от лагер „Юпитер“ е дошъл на обяд.
— Трябваше да го видиш, Рейна — отвърна Джейсън.
— Беше невероятен — съгласи се Пайпър.
— Франк е истински водач — настоя и Хейзъл. — От него ще излезе чудесен претор.
Рейна спря погледа си на Франк, все едно се опитваше да измери тежестта му на око.
— Вярвам ви — отвърна тя — и одобрявам.
— Така ли? — премигна Франк.
— Син на Марс, върнал орела на легиона — усмихна се сухо Рейна. — Мога да работя с такъв човек. Само не знам как ще убедим Дванайсетия легион Фулмината.
— Мда — намръщи се Франк. — И аз се чудех.
Пърси все още не можеше да повярва колко се е променил Франк. Че е пораснал бе меко казано. Сега бе поне седем сантиметра по-висок, не толкова пълен и много по-як — като защитник в отбор по американски футбол. Лицето му изглеждаше по-грубовато, а по брадичката му бяха поникнали косъмчета. Изглеждаше все едно Франк се е превърнал в бик и след това отново е станал на човек, но е запазил нещо бичо в себе си.
— Легионът ще те послуша, Рейна — увери я Франк. — Ти стигна сама Древните земи.
Рейна задъвка сандвича си все едно е от картон.
— И с това наруших законите на легиона.
— Цезар също е нарушил законите, пресичайки Рубикон — отвърна Франк. — Великите водачи постъпват както трябва, а не както им казват.
— Аз не съм Цезар — поклати глава тя. — След като намерих бележката на Джейсън в двореца на Диоклециан, ми бе лесно да ви проследя. Направих само това, което е необходимо, нищо повече.
— Много си скромна, Рейна — усмихна се Пърси. — Да прелетиш половината свят, само защото си повярвала на Анабет, че това е едничкият ни шанс за мир? На това му се вика подвиг.
— Казва героят, който се върна от Тартара — сви рамене Рейна.