— Не беше сам — възрази Анабет.
— Естествено — съгласи се Рейна. — Без теб Пърси надали би се измъкнал и от торба.
— И това е вярно — кимна Анабет.
— Хей! — оплака се Пърси.
Другите се засмяха, но той не възразяваше. Бе хубаво да ги види пак усмихнати. Всъщност самият факт, че отново е в света на смъртните, бе прекрасен. Дишаше истински, а не отровен въздух. Грееше го истинско слънце, а не отвратителната червеникава светлина на Тартара.
Внезапно си спомни за Боб.
„Кажете на слънцето и звездите едно здравей от мен.“
Усмивката на Пърси угасна. Боб и Дамасин бяха жертвали живота си, за да могат той и Анабет да седят заедно сега, да се наслаждават на слънцето и да се забавляват с приятелите си.
Не беше честно.
Лио извади малка отвертка от колана си, след което набоде на нея ягода, покрита с шоколад, и я подаде на Хедж. След което извади втора отвертка, този път за себе си.
— Та, въпросът за двайсет милиона песос е — започна Лио, — какво да правим с тази вече приведена във приличен вид статуя на Атина?
Рейна присви очи към Атина Партенос.
— Колкото и добре да изглежда на хълма, не съм била целия път дотук, за да й се наслаждавам. Според Анабет тя трябва да бъде върната в лагера на нечистокръвните от римски пълководец. Правилно ли съм разбрала?
Анабет кимна.
— Сънувах сън, там долу… в Тартара. Бях на Хълма на нечистокръвните и гласът на Атина рече: „Аз трябва да застана тук. Римлянката трябва да ме донесе.“
Пърси погледна неспокойно към статуята. Никога не се бе радвал на добри взаимоотношения с майката на Анабет. Очакваше всеки миг статуята да оживее и да го сдъвче заради това, че е докарал толкова много беди на дъщеря й. А може би просто да го стъпче, без да продума.
— Има смисъл — обади се Нико.
Пърси потръпна. Звучеше все едно Нико е прочел мислите му и е съгласен с това, че Атина трябва да го стъпче.
Синът на Хадес стоеше на другия край на кръга и не бе ял нищо друго освен половинка нар, плода на Подземното царство. Пърси се чудеше дали това не е идеята на Нико за шега.
— Статуята е могъщ символ — каза Нико. — Ако римлянин я върне на гърците… това ще изцери вековната вражда. Може дори да излекува боговете от раздвоението на личността им.
Хедж отхапа ягодката заедно с половината отвертка.
— Чакай малко. Обичам мира, колкото всеки друг сатир, но…
— Мразиш мира — обади се Лио.
— Въпросът, Валдес, е че сме само на няколко дни от Атина. Там ни чака армия гиганти. Не сме преживели всичките неприятности около тази статуя, за да…
— Аз преживях повечето неприятности — напомни му Анабет.
— Пророчеството споменава нещо за проклятие на гигантите — продължи сатирът. — Защо тогава не я вземем с нас? Тя е единственото ни тайно оръжие. — Той погледна към Атина Партенос. — Изглежда ми като балистична ракета. Може би ако Валдес закачи някакви двигатели на нея…
— Страхотна идея, тренер — прокашля се Пайпър, — но мнозина от нас имаха видения за това как Гея се надига в лагера на нечистокръвните…
Тя изтегли кинжала си Каторпсис и го постави на чинията си. За миг острието показа само небето, но видът му все пак изпълни Пърси с безпокойство.
— Откакто се върнахме на кораба — продължи Пайпър, — видях някои лоши неща в ножа. Римският легион вече е съвсем близо до лагера на нечистокръвните и събира подкрепления — духове, вълци, орли.
— Октавиан — изръмжа Рейна. — Казах му да изчака.
— Когато поемем командването — предложи Франк, — първата ни работа ще е да заредим най-близкия катапулт с Октавиан и да го изстреляме колкото се може по-надалеч.
— Съгласна съм — отвърна Рейна, — но засега…
— Той жадува войната — намеси се Анабет — и ще я получи, освен ако не го спрем.
Пайпър обърна острието на кинжала си.
— За жалост това не е най-лошото. Видях образи от едно възможно бъдеще. Лагерът гореше, а римските и гръцките герои лежаха мъртви. А Гея…
Не можа да довърши.
Пърси си спомни физическата форма на Тартара, надвиснала над него. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и ужасен. Все още се срамуваше от това как бе изтървал меча си.
„Все едно да опиташ да убиеш земята“ — бе казал Тартара.
Ако и Гея бе толкова могъща и имаше армия гиганти на своя страна, Пърси не виждаше как седмина герои могат да я задържат, особено сега, когато повечето богове бяха небоеспособни. Трябваше да спрат гигантите преди Гея да се пробуди, иначе всичко свършваше.