Ако Атина Партенос бе тайното им оръжие, логичното бе да я отнесат в Атина. Пърси даже се изкушаваше дали да не изпробват идеята на тренера и да я пратят на Гея като божествена атомна бомба.
За нещастие инстинктите му подсказваха, че Анабет е права. Мястото на статуята бе в Лонг Айлънд, където можеше да спре войната между двата лагера.
— Значи Рейна взема статуята — заключи Пърси, — а ние продължаваме към Атина.
— Звучи добре — сви рамене Лио, — но има някои логистични проблеми. Нали има две седмици, докато Гея се събуди?
— Пирът на Надеждата — отвърна Джейсън. — Това е на първи август. А днес сме…
— Осемнайсети юли — помогна му Франк. — Значи от утре ни остават четиринайсет дни.
— Лошо — направи гримаса Хейзъл. — Отне ни осемнайсет, докато стигнем от Рим до тук. А това е пътуване, което не трябваше да ни бави с повече от два или три дни.
— Като се има предвид обичайния ни късмет — продължи Лио, — може би ще имаме достатъчно време, за да стигнем с Арго II до Атина и да спрем гигантите да пробудят Гея. Може би. Как обаче Рейна ще пренесе огромната статуя обратно до лагера на нечистокръвните преди гърците и римляните да се направят взаимно на салата? Вече си няма дори и пегас. Ъъ, извинявай…
— Моля — сопна се Рейна. Може и да ги приемаше за съюзници, а не за врагове, но Пърси забеляза, че все още не харесва особено Лио. Може би защото бе взривил половината форум в Нов Рим.
Тя си пое дълбоко въздух.
— За жалост, Лио е прав. Не знам как мога да пренеса нещо толкова огромно. Предполагах, че… ами, че някой от вас ще има идея.
— Лабиринтът — отвърна Хейзъл. — Ако Пасифая наистина го е отворила, а мисля, че го направи… — Тя погледна тревожно към Пърси. — Каза, че Лабиринтът може да те отведе навсякъде. Може би…
— Не! — възкликнаха Пърси и Анабет едновременно.
— Не искам да попарвам оптимизма ти, Хейзъл — продължи Пърси, — но просто…
Той не можа да намери точните думи. Как да обясниш Лабиринта на човек, който никога не е навлизал в него? Дедал го бе създал като живо същество. През вековете той се бе разпрострял подобно на корените на дърво под цялата повърхност на света. Наистина можеше да те отведе навсякъде. Разстоянията в него бяха измамни. Можеше да влезеш в Лабиринта от Ню Йорк, да извървиш десет метра и да се появиш в Лос Анджелис. Но само ако имаш начин да намериш вярната посока. Иначе Лабиринтът щеше да те измами. Смъртта дебнеше иззад всеки завой. Когато системата тунели се бе разпаднала със смъртта на Дедал, Пърси бе почувствал облекчение. Идеята, че катакомбите са се възстановили и отново опасват земята, предлагайки дом на чудовища… не го зарадва. Вече си имаше достатъчно проблеми.
— Освен това — продължи той — коридорите на Лабиринта са твърде малки за Атина Партенос, за да я прокарате оттам.
— И дори Лабиринтът да се е отворил наново — продължи Анабет, — не знаем какво е вътре сега. Беше достатъчно опасно и преди, когато Дедал го контролираше, а той дори не бе зъл. Ако Пасифая го е направила такъв, какъвто иска да бъде… — Тя поклати глава. — Хейзъл, твоите умения да намираш посоките под Земята може и да помогнат на Рейна, но никой друг не би имал шанс. А ти ни трябваш тук. Освен това, ако се загубиш долу…
— Права си — отвърна мрачно Хейзъл. — Забрави.
Рейна огледа останалите от групата.
— Други идеи?
— Аз мога да ида — предложи Франк, но не звучеше особено доволен. — Ако аз съм претор, аз трябва да ида. Може би ще направим нещо като шейна и…
— Не, Франк Занг — усмихна се уморено Рейна. — Надявам се да работим заедно за в бъдеще, но засега мястото ти е на борда на този кораб. Ти си един от седмината герои на Пророчеството.
— Но аз не съм — отвърна Нико.
Всички спряха да ядат. Пърси се загледа в него, за да разбере дали другото момче не се шегува.
— Нико — остави вилицата си настрана Хейзъл.
— Аз ще ида с Рейна — отвърна той. — Ще пренеса статуята по сенките.
— Ъъ… — вдигна ръка Пърси, — знам, че пренесе осмина ни на повърхността, което е страхотно. Но преди година ми каза, че трудно пътуваш дори сам. Няколко пъти се озова в Китай. Да пренесеш дванайсетметрова статуя и двама души на другия край на света…
— Тартара ме промени. — Очите на Нико засвяткаха от гняв, който Пърси не разбра. Запита се с какво ли е обидил другото момче.