— Нико — намеси се Джейсън, — никой не поставя под въпрос силите ти. Просто искаме да сме сигурни, че няма да се убиеш в опита си да помогнеш.
— Мога да се справя! — настоя той. — Ще правя кратки скокове на около сто-двеста километра. Вярно е, че след тях няма да съм в състояние да се боря с чудовищата. Рейна обаче ще пази и мен, и статуята.
Лицето на Рейна остана неразгадаемо, като на играч на покер. Тя огледа останалите от групата, но не издаде нищо от собствените си мисли.
— Някакви възражения?
Никой не отговори.
— Много добре — отсече тя като съдия. Пърси се обзалагаше, че ако имаше чукче, щеше да тропне с него. — Не виждам по-добра алтернатива. Но ще има много нападения от чудовища. Ще се чувствам по-спокойна, ако с мен дойде още някой. Трима е най-доброто число за извършване на подвизи.
— Тренер Хедж! — изстреля Франк.
Пърси го погледна, несигурен, че е чул правилно.
— Ъъ, Франк… какво?
— Тренерът е най-добрият избор — отвърна Франк. — Единственият избор. Той е добър боец, доказан защитник. Ще се справи.
— Фавн — отвърна Рейна.
— Сатир! — излая Хедж. — Но добре, ще отида. Освен това, когато се върнете в лагера на нечистокръвните, ще ви трябва някой с връзки и дипломатически умения, за да не ви нападнат. Позволете ми само да направя едно обаждане… искам да кажа, да си взема бухалката!
Той се изправи и погледна Франк с изражение, което Пърси не можа да разчете. Въпреки факта, че току-що се бе записал в самоубийствена мисия, тренер Хедж изглеждаше благодарен. Той заприпка по стълбата на кораба като развълнувано дете.
— И аз трябва да тръгвам — изправи се Нико, — за да си почина преди последното пътуване. Ще се видим при статуята по залез.
Щом се отдалечи от тях, Хейзъл въздъхна.
— Държи се странно напоследък. Не знам какво му минава през главата.
— Ще се оправи — отвърна Джейсън.
— Дано си прав. — Тя махна с ръка над земята и на повърхността се появиха диаманти, които образуваха нещо като миниатюрна галактика. — Отново сме на кръстопът. Атина Партенос отлита на запад, а Арго II — на изток. Надявам се да сме направили верния избор.
На Пърси му се щеше да каже нещо окуражаващо, но се почувства неспокоен. Въпреки всичко, което преживяха, и въпреки победите, които постигнаха, Гея изглеждаше все така непобедима. Наистина, освободиха Танатос и затвориха Портите на Смъртта. Сега поне можеха да убият чудовищата и да ги оставят в Тартара поне за известно време. Но гигантите се бяха върнали. Всички гиганти.
— Едно нещо ме притеснява — каза той. — Ако Пирът на Надеждата е след две седмици и Гея има нужда от кръвта на двама герои… Как го каза Клитий? Кръвта на Олимп? Тогава не правим ли точно това, което Гея иска, като се отправяме към Атина? Ако не отидем, тя не може да пожертва никого от нас. Това не означава ли, че няма да се събуди напълно?
Анабет поклати глава. Той се опияни от вида й в света на живите, без Мъртвешката мъгла около нея, с руса коса, отразяваща слънчевите лъчи — дори и все още да бе съвсем слаба като него. Сивите й очи обаче бяха пълни с грижи.
— Пърси, пророчествата винаги имат двояко значение — каза тя. — Ако не отидем, можем да изгубим единствения си шанс да я спрем. Атина е мястото на битката ни. Не можем да я избегнем. Освен това пророчествата не могат да бъдат измамени. Гея ще ни хване другаде или ще пролее кръвта на други полубогове.
— Да, права си — въздъхна Пърси. — Не ми харесва, но си права.
Настроението на групата стана мрачно като въздуха в Тартара, докато Пайпър не ги ободри.
— Е — прибра тя кинжала си и потупа рога на изобилието, — направихме си хубав пикник. Кой иска десерт?
LXXVIII. Пърси
По залез Пърси намери Нико да връзва въжета около пиедестала на Атина Партенос.
— Благодаря ти — каза Пърси.
— За какво? — намръщи се Нико.
— Ти обеща да отведеш другите до Дома на Хадес — отвърна Пърси — и го направи.
Нико направи възел с края на въжетата.
— Ти ме измъкна от онази делва в Рим. За пореден път ми спаси живота. Това бе най-малкото, което можех да сторя.
Гласът му бе стоманен, дръпнат. Пърси така и не можа да разбере с какво го дразни. Нико вече не бе хлапето с картите „Митомеджик“ от академия „Уестовър“, нито гневният младеж, който бе последвал призрака на Минос в Лабиринта. Кой обаче бе всъщност?