Лио с изненада установи, че предишният ден — и предишната нощ — е бил четвърти юли. Бяха пропуснали празника на лагера с невероятните фойерверки, подготвени от братята и сестрите на Лио от хижа номер девет.
Реши да не споменава това на останалите от екипажа, но тайничко се надяваше останалите герои да са си изкарали добре. И те имаха нужда от нещо, което да ги ободри.
Спомни си видяното в кошмара си — опустошения лагер, осеян с трупове и Октавиан на игрището за волейбол, говорещ със заплашителния глас на Гея.
Погледна надолу към яйцата си с бекон. Прииска му се да можеше да спре видеото.
— Та — започна Джейсън, — след като вече сме тук…
Беше седнал в края на масата, на мястото, което се полагаше на водача. Никой не му го оспорваше. След пропадането на Анабет той бе направил всичко, което е по силите му, за да бъде добър лидер на групата. Като някогашен претор в лагер „Юпитер“ вероятно беше свикнал с такава отговорност, но въпреки това Лио усещаше, че приятелят му е изнервен. Очите му бяха подпухнали, а русата му коса — необичайно рошава, все едно бе забравил да се среши.
Лио огледа останалите около масата. Хейзъл също изглеждаше недоспала, но пък тя наистина бе будувала цяла нощ, за да преведе кораба през планините. Карамелената й къдрава коса бе вързана с кърпа, което й придаваше вид на командос. Според Лио това я правеше сладка, но мисълта го накара да се почувства гузен. До нея бе гаджето й Франк Занг, облечен с черни работни панталони и римска туристическа риза, на която пишеше ЧАО. Какво ли трябваше да значи това? Франк бе сложил и значката на центурион на ризата си, независимо че героите на борда на Арго II сега бяха обществени врагове №1-7 в лагер „Юпитер“. Мрачното му изражение подсилваше злощастната му прилика със сумо борец.
Още по-навъсен бе братът на Хейзъл, Нико ди Анджело. Всъщност Лио го побиваха тръпки всеки път, когато го видеше. Синът на Хадес бе облечен с кожено яке на авиатор и черни риза и дънки, а на ръката си носеше пръстен с череп. Мечът му бе от стикска стомана, а косата му бе на къдрици, напомнящи крилете на безброй прилепи. Очите му бяха тъжни и в същото време празни. Те издаваха, че притежателят им е зърнал Тартара — Ямата, от която идваха всички чудовища.
Отсъстваше само Пайпър. Тя беше на пост горе на руля, заедно с отговорника на групата им, тренер Хедж. Лио съжали, че Пайпър не е при тях. Тя умееше да успокоява останалите с очарователната магия на гласа си, наследство от богиня Афродита. А боговете бяха свидетели, че Лио имаше нужда от малко успокоение след кошмарите си през нощта.
От друга страна, вероятно бе за добро, че е горе и наглежда отговорника им. Сега, когато летяха над Древните земи, трябваше да са постоянно нащрек, а Лио се страхуваше да остави тренер Хедж насаме с управлението на кораба. Сатирът имаше избухлив характер и можеше да използва ярките бутони, за да взриви красивите италиански селца под тях.
Лио се бе унесъл в мислите си до такава степен, че не беше осъзнал, че Джейсън продължава да говори.
— … Домът на Хадес — казваше той — Нико?
— Миналата нощ говорих с мъртвите — отговори Нико и изпъна рамене. Каза го все едно е нещо съвсем нормално, като да получиш есемес от приятел. — Научих повече за това, което ни очаква. В древни времена Домът на Хадес бил място, към което се стичали безброй гръцки поклонници. Те ходели там, за да се свържат с духовете на покойниците и да почетат починалите си близки.
— Звучи като Диа де лос Муертос3 — намръщи се Лио. — Леля Роса приемаше тия неща много насериозно.
Спомни си как го бяха водили на гробището в Хюстън, където чистеха гробовете на роднините си и им оставяха лимонада, сладки и пресни невени. Леля Роса принуждаваше Лио да остане на пикника, все едно присъствието на мъртвите щеше да разпали апетита му.
— И китайците вярват в това — намеси се Франк. — В почитането на покойниците, чистенето на гробовете им напролет. Твоята леля Роса щеше да се разбере прекрасно с баба.
И погледна към Лио, който получи ужасяващо видение как леля му Роса се готви за сумо схватка с китайска бабичка.
— Не се и съмнявам, че щяха да бъдат първи приятелки — отвърна тактично той.
— Много култури имат традиция да почитат духовете — прокашля се Нико, — но това става на определени празници. Домът на Хадес бил отворен през цялата година, а поклонниците наистина можели да говорят с покойниците. На гръцки език мястото се наричало Некромантейон, Оракулът на Смъртта. Ако успееш да намериш пътя си сред криволичещите тунели и изпиеш правилните отвари…
3
Ден на мъртвите (от исп.) — пищен празник в чест на мъртвите. В Латинска Америка и Мексико в началото на всеки ноември. — Бел.ред.