— Пайпър! — изкрещя Джейсън.
— Маймуна! — ревна Франк.
— Не са маймуни — изсумтя Хейзъл. — Мисля, че това са нашите джуджета.
— Които крадат моите вещи! — извика Лио и се затича по стълбите.
XI. Лио
Лио смътно чу как Хейзъл вика:
— Върви! Аз ще се погрижа за Нико!
Все едно Лио щеше да се върне. Наистина се надяваше ди Анджело да е добре, но самият той си имаше други главоболия. Лио препусна нагоре по стълбите, а Джейсън и Франк го последваха.
Ситуацията на палубата се оказа дори по-лоша от очакваното.
Тренер Хедж и Пайпър се бореха с лепкавите си окови, докато едното от джуджета танцуваше и прибираше всичко, което не е завързано за палубата, в торбата си. Бе високо метър и двайсет, което го правеше по-ниско дори от тренер Хедж. Имаше криви маймунски крачета, а дрехите му бяха толкова шарени, че на Лио му се зави свят. Бе облечено с карирани зелени панталони с яркочервени тиранти и розова женска блуза. На всяка от ръцете си носеше по половин дузина златни часовници, а на главата си имаше каубойска шапка с ивичестите шарки на зебра и етикет с цена, който висеше от периферията й. Кожата му бе покрита с туфи гъста червеникава козина, а 90% от козината му бе концентрирана във внушителните вежди.
Къде е другото джудже? — помисли с тревога Лио, след което чу кликване зад себе си и разбра, че е вкарал приятелите си право в капана.
— Наведете се! — извика той и падна на палубата тъкмо когато се разнесе взрив.
Никога повече не оставяй магическите гранати на място, достъпно за джуджета — отбеляза си той наум.
Поне беше жив. В последно време бе експериментирал с всякакви оръжия, базирани върху сферата на Архимед, която бе намерил в Рим. Бе измайсторил гранати, които можеха да бълват киселина, пламъци, шрапнели и дори прясно изпечени пуканки (човек не можеше да знае дали няма да огладнее по време на битка). Ако съдеше по бученето в ушите си, джуджето бе взривило гранатата, която Лио бе заредил с течен екстракт от музиката на Аполон. Тя не убиваше, но те караше да се чувстваш все едно върху теб е паднала стереоуредба.
Опита се да се изправи. Крайниците му не се подчиниха. Нещо го дърпаше за кръста. Може би приятел, който се опитва да му помогне да се изправи? Не. Приятелите му не миришеха на маймунски клетки.
Успя да се извърне. Целият свят изглеждаше порозовял, все едно е потънал в ягодово желе. Едно гротескно ухилено лице надвисна над него. Кафявото джудже бе облечено още по-безвкусно от другарчето си — със зелено бомбе като на леприкон, диамантени обеци и черно-бяла съдийска фланелка. То размаха колана на Лио, който току-що бе откраднало, и тръгна да бяга със странен танц.
Лио се опита да го хване, но пръстите му бяха изтръпнали. Джуджето се покатери върху най-близката балиста, която червеникавото му приятелче се канеше да използва, скочи на заряда, все едно се качва на скейтборд, а другарчето му го изстреля в небето. След като извърши това, червеникавият пакостник скокна до тренер Хедж, залепи му един шамар по бузата и кацна на релинга. То се поклони на Лио, сваляйки абсурдната си шапка, и направи задно салто, с което изчезна от кораба.
Лио успя да се изправи. Джейсън вече бе на крака и се препъваше немощно, блъскайки се в различни предмети. Франк се бе превърнал в сребриста горила (Лио нямаше представа защо, може би за да осъществи някакъв контакт с маймуноподобните джуджета), но и той бе тежко засегнат от гранатата. Лежеше на палубата с изплезен език и подбелени очи.
— Пайпър! — Джейсън най-после стигна руля и внимателно извади парцала от устата й.
— Не си губи времето с мен! — извика тя. — Хвани ги!
— Хмммммх! — обади се и тренер Хедж. Лио сметна, че това сигурно означава „Убийте ги!“, тъй като повечето реплики на сатира включваха тази ключова фраза.
Лио погледна към главната конзола. Архимедовата сфера я нямаше! Постави ръка на кръста си, но коланът му също липсваше. Започна да се съвзема от удара на гранатата и се ядоса страшно. Тези нахални джуджета нападнаха кораба му и задигнаха най-ценните му вещи!
Град Болоня се бе ширнал под тях като пъзел от сгради с червени керемидени покриви в долина, осеяна със зелени хълмове. Ако Лио не успееше да намери джуджетата в лабиринта от улички…
Не! Не трябваше да се проваля. Не можеше и да чака приятелите си.
— Достатъчно добре ли си, за да управляваш ветровете? — обърна се той към Джейсън. — Трябва ми помощ.