— Ами да, но… — намръщи се Джейсън.
— Супер — отвърна Лио. — Трябва да хванем тези маймуни!
Джейсън и Лио слязоха на голям площад, ограден от правителствени сгради от бял мрамор и кафенета с масички отвън. Велосипеди и мотопеди обикаляха околните улици, но самият площад бе празен, ако не се брояха гълъбите и няколкото старци, които пиеха кафетата си.
Никой от местните не забеляза огромния гръцки боен кораб, надвиснал над площада, нито това, че Джейсън и Лио тъкмо долетяха оттам. Нито пък златния меч, който Джейсън носеше в ръка. Виж, Лио си беше с голи ръце.
— Накъде? — попита Джейсън.
— Ами не знам — призна си Лио, — момент да извадя джуджешкия GPS от колана си… о, чакай! Нямам джуджешки GPS! Вече дори нямам колан!
— Добре де — изръмжа Джейсън и огледа кораба, сякаш искаше да си събере мислите. След това посочи площада.
— Балистата изстреля джуджето в тази посока. Поне така мисля. Да вървим!
Проправиха си път през гълъбите, след което минаха по една уличка, пълна с магазини за дрехи и щандове за сладолед. Тротоарите бяха осеяни с бели колони, издраскани с графити. Няколко просяци поискаха пари (Лио не знаеше италиански, но ги разбра отлично).
Докато вървеше, не спираше да опипва кръста си, сякаш се надяваше, че коланът някак ще се появи там по вълшебен начин. Това обаче не се случи. Наложи си да не се паникьосва, въпреки че беше свикнал с помощта на колана. Чувстваше се все едно някой е отсякъл едната му ръка.
— Ще го намерим — обеща Джейсън.
Обикновено това щеше да вдъхне увереност на Лио. Джейсън имаше дарбата да остава спокоен и в най-напечените моменти и го бе измъквал от доста кофти ситуации. Днес обаче Лио не можеше да спре да мисли за глупавата сладка, която бе отворил в Рим. Богинята Немезида му бе обещала помощта си и той наистина получи кода, с който да активира Архимедовата сфера. И тогава не бе имал друг избор, това бе единственият начин да спаси приятелите си. Немезида обаче го бе предупредила, че помощта й си има цена.
Лио се запита дали някога ще изплати тази цена. Пърси и Анабет ги нямаше. Корабът бе на стотици километри встрани от курса си и летеше към непреодолимо препятствие. Приятелите му вярваха, че той ще победи сенчестия гигант. А той успя да изгуби както колана си, така и Архимедовата сфера.
Беше толкова изпълнен със самосъжаления, че дори не забеляза къде са, докато Джейсън не го дръпна за ръката.
— Я виж там.
Лио погледна нагоре. Бяха се озовали на малък площад. Над тях се издигаше огромна статуя на чисто гол Нептун.
— О, стига бе! — отклони поглед Лио. Не му се гледаха божествени голотии толкова рано сутринта.
Морският бог бе застанал на огромна мраморна колона в средата на фонтан, който по ирония на съдбата не работеше. От двете страни на божеството имаше малки амурчета, които седяха и сякаш искаха да го питат: „Какво става?“, а самият Нептун бе в поза, която подозрително напомняше танците на Елвис Пресли. Едната му ръка държеше тризъбец, а другата бе протегната напред, все едно се кани да благослови Лио или може би да го издигне във въздуха.
— Следа ли намери? — попита Лио.
— Може би — намръщи се Джейсън, — а може би не. Навсякъде в Италия има статуи на богове. Щях обаче да се почувствам по-добре, ако бяхме попаднали на Юпитер или Миневра. Всъщност на всеки друг, освен на Нептун.
Лио се покатери по сухия фонтан и постави ръка върху пиедестала на статуята. Щом го докосна с пръсти, усети присъствието на механични зъбци, ръчки и пружини, направени от божествен бронз.
— Механично е — каза той, — може би ще ни отведе до тайното леговище на джуджетата.
— Ооо! — извика някой до него. — Тайно леговище, а?
— И аз искам тайно леговище! — обади се друг глас над него.
Джейсън отстъпи назад и вдигна меча си. Лио се опита да погледне на две места едновременно. Все пак видя, че червеникавото джудже с каубойска шапка седи на маса в най-близкото кафене и отпива от чашка, която държеше с крак. Кафеникавото се бе разположило в краката на Нептун, точно над главата на Лио.
— Ако имахме тайно леговище — обади се червеникавото, — щеше да е с пожарникарски стълб.
— И с водна пързалка — добави кафеникавото, което вадеше различни инструменти от колана на Лио — чукове, отвертки, телбодове — и ги хвърляше настрана.
— Престани! — Лио се опита да хване джуджето за краката, но не можеше да стигне върха на пиедестала.