— Ау! — Джуджето отскочи от взрива, изпусна сферата и остави гълъбите да отлетят.
— Време е да офейкваме — реши Акмон.
Той докосна периферията на бомбето си и хукна да бяга, скачайки от маса на маса. Пасалос погледна към Архимедовата сфера, която се бе търкулнала в краката на Лио.
— Само опитай — изръмжа момчето и призова нова огнена топка.
— Хм, не. Чао! — отвърна Пасалос, направи салто назад и хукна подир брат си.
Лио взе Архимедовата сфера и изтича до Джейсън, който бе овързан целият, с изключение на ръката с меча. Опитваше се да пререже с острието му нишките, но не се получаваше.
— Дръж се! — каза Лио. — Само да намеря правилния бутон…
— Остави! — изръмжа Джейсън. — Хвани ги. Ще те последвам, когато се измъкна.
— Но…
— Не ги изпускай!
Последното нещо, което Лио искаше, бе да остане насаме с маймуноподобните джуджета, но керкопите вече излизаха от площада. Лио остави Джейсън и хукна подире им.
XII. Лио
Джуджетата не се стараеха особено Лио да изгуби следите им, което събуди известни подозрения в него. Задържаха се в периферията на зрението му, като подскачаха по керемидените покриви, събаряха саксиите по прозорците, не спираха да викат и оставяха диря от пирони и винтове от колана му — все едно искаха да ги последва.
Той тичаше след тях и ругаеше всеки път, когато панталоните му се смъкнеха. Зави иззад един завой и видя две огромни каменни кули една до друга. Бяха много по-високи от всичко останало в квартала. Дали не бяха останали от Средните векове? Сочеха в различни посоки като скоростите на състезателна кола.
Керкопите се покатериха по кулата вдясно. Когато стигнаха догоре, минаха от другата й страна и изчезнаха.
Дали бяха влезли вътре? Лио виждаше малки кулички на върха, които бяха покрити с метални решетки, но се съмняваше, че това може да спре джуджетата. Остана загледан в тях за около минута, но керкопите не се появиха отново. Което означаваше, че Лио трябва да се качи догоре и да ги намери.
— Страхотно — промърмори той. Този път летящият му приятел не беше наблизо, за да му помогне. Корабът също беше твърде далеч. Лио можеше да измайстори някакво летящо устройство от Архимедовата сфера, но само с помощта на колана си, който не беше при него. Огледа квартала наоколо и се опита да помисли. Двойните стъклени врати на един от близките блокове се отвориха. От тях се показа старица, натоварена с найлонови торби.
Бакалия? Хм.
Лио претърси джобовете си и с изненада откри няколко банкноти евро от престоя си в Рим. Тъпите джуджета му бяха откраднали всичко, освен парите.
Затича се към магазина с цялата бързина, която панталоните му позволяваха.
Лио обиколи магазина в търсене на нещо, което би могло да му помогне. Не знаеше как да попита „Къде са ви опасните химикали?“ на италиански, което може би беше за добро. Не искаше да свърши в някой италиански затвор.
За щастие не му се налагаше да чете надписите по стоките. Само като докоснеше някоя паста за зъби разбираше дали вътре има калиев нитрат, или не. Намери въглен, а после захар и сода. В магазина имаше още кибрит, спрей против хлебарки и алуминиево фолио. Всичко необходимо, плюс едно въже за пране, което употреби за колан. Сложи и малко италианска храна в кошницата, колкото да замаскира подозрителните си покупки, и стовари всичко на касата. Ококорената продавачка го попита нещо, което той не разбра, но въпреки това успя да плати, да вземе торбата с покупки и да изхвърчи навън.
Шмугна се в най-близкия вход, откъдето можеше да гледа към кулите, и започна да работи, като призова огъня си, за да запали материалите. Така приготви неща, чието измайсторяване при нормални обстоятелства отнемаше дни.
От време на време поглеждаше към кулата, но от джуджетата нямаше и следа. Лио можеше само да се надява, че са още горе. Подготовката на целия арсенал му отне само няколко минути — бе наистина толкова добър, — но му се сториха като часове.
Джейсън не се появи. Може би все още се гърчеше оплетен във фонтана на Нептун или търсеше Лио по улиците. Никой друг от екипажа на кораба не дойде, за да помогне. Вероятно им отнемаше повече време да махнат розовите ластици от косата на тренер Хедж.
Това означаваше, че Лио трябва да се справи съвсем сам, ако не се брояха италианската храна и импровизираните му оръжия от захар и паста за зъби. Е, имаше и сферата на Архимед. Това беше важно. Надяваше се само да не я е повредил с химическата смес, която забърка.