Хеката се усмихна.
— А и е по-вероятно да останете пленени в планините. Това ще е краят на пътуването ви, но ще ви спести много болка за в бъдеще. Войната с гигантите ще бъде спечелена или изгубена без вас.
Спечелена или изгубена без тях.
Една малка, лоша страна на Хейзъл сметна това предложение за примамливо. Отдавна мечтаеше да е нормално момиче. Не искаше тя и приятелите й да страдат повече. Бяха преживели толкова много.
Погледна зад Хеката, към средната арка. Видя Пърси и Анабет проснати пред сребристочерните порти. Огромна тъмна фигура, която смътно наподобяваше човек, се издигаше над тях. Бе издигнала крак, за да стъпче Пърси.
— Ами те? — попита Хейзъл и гласът й потрепера. — Пърси и Анабет?
— На запад, на изток, на юг… няма значение — сви рамене Хеката. — Ще умрат.
— Не става — поклати глава Хейзъл.
— Тогава ти остава само един път. Най-опасният!
Пръстът на Хеката мина по миниатюрните Апенини и остави блестяща бяла следа сред червените пламъци.
— На север има таен проход, където имам власт. Точно от там мина и Ханибал, когато се опита да унищожи Рим.
Богинята посочи центъра на Италия, а след това пръстът й продължи на изток към морето, за да стигне западния бряг на Гърция.
— Минете ли оттам, ще трябва да продължите на север, към Болоня, а после и към Венеция. А оттам — по Адриатическо море към крайната цел в Епир, Гърция.
Хейзъл не разбираше много от география. Нямаше представа как изглежда Адриатическо море. Не беше чувала за Болоня, а за Венеция знаеше само, че там има гондоли и канали. Едно нещо обаче бе от ясно по-ясно.
— Това е много обиколен път.
— И тъкмо затова Гея няма да очаква да поемете по него — отговори Хеката. — Мога да замъгля напредъка ви донякъде, но успехът на пътуването ще зависи от теб, Хейзъл Левеск. Трябва да се научиш да използваш Мъглата.
— Аз? — Сърцето на Хейзъл затупка все едно иска да изскочи от гърдите й. — Че как мога да използвам Мъглата?
Хеката угаси картата на Италия и махна към черното куче Хекуба. Мъглата го покри изцяло, след което се разпръсна с едно „пуф!“.
На мястото на кучето стоеше сърдито черно котенце със златисти очички.
— Мяу! — оплака се то.
— Аз съм повелителка на Мъглата — обясни Хеката. — Аз поддържам воала, който разделя света на смъртните от този на боговете. Децата ми могат да използват Мъглата за свои цели, за да създават илюзии или да влияят върху умовете на останалите. Но и други герои могат да се научат на това. Един от тези герои трябва да си ти, Хейзъл, ако искаш да помогнеш на приятелите си.
— Добре, но… — Хейзъл погледна към котката. Знаеше, че това всъщност е Хекуба, черният лабрадор, но не можеше сама да убеди себе си. Котката изглеждаше толкова истинска.
— Не мога да го направя.
— Майка ти имаше дарбата — възрази Хеката, — а ти си още по-силна. Като дете на Плутон, върнало се от света на мъртвите, ти най-добре разбираш воала между световете. Можеш да овладееш Мъглата. Ако пък наистина не успееш… е, брат ти Нико вече те предупреди. Духовете му нашепнаха истината за твоето бъдеще. Когато стигнеш Дома на Хадес, ще срещнеш страховит противник, който не може да бъде победен с меч. Само ти можеш да я надвиеш, но за това ще ти трябва магия.
Коленете на Хейзъл омекнаха. Спомни си мрачното изражение на Нико, начина, по който бе впил пръсти в ръката й. „Не бива да казваш на останалите. Не още. И без това куражът им е поставен на върховно изпитание.“
— Коя? — успя да каже Хейзъл. — Коя е тя?
— Не ще изрека името й — отвърна Хеката, — това ще я предупреди за присъствието ти още преди да си готова. Върви на север, Хейзъл. Тренирай с Мъглата по време на пътя. Когато пристигнеш в Болоня, потърси двете джуджета. Те ще те отведат до съкровище, което ще ви помогне да оцелеете в Дома на Хадес.
— Не разбирам.
— Мяу! — оплака се пак котенцето.
— Да, разбира се, Хекуба. — Богинята отново махна с ръка и котката изчезна. Черният лабрадор отново се появи на мястото си.
— Ще разбереш, Хейзъл — обеща богинята. — От време на време ще пращам Гейл да следи напредъка ти.