Порът изсъска. Червените му очички блестяха от злоба.
— Страхотно — промърмори Хейзъл.
— Преди да стигнеш Епир, трябва да се подготвиш — продължи Хеката. — Ако успееш, може би ще се срещнем отново… по време на последната битка.
Последната битка, помисли си Хейзъл. Още по-чудесно.
Хейзъл се запита дали може да предотврати виденията — как Лио пада от небето, как Франк се препъва в мрака, сам и тежко ранен, как Пърси и Анабет лежат, оставени на милостта на черен гигант. Мразеше гатанките на боговете и неясните им съвети. Започваше да намразва и кръстопътищата.
— Защо ми помагаш? — попита внезапно Хейзъл. — В лагер „Юпитер“ ни казаха, че последния път си била на страната на титаните.
Тъмните очи на Хеката заблестяха.
— Да, защото аз самата съм титан — дъщеря на Перс и Астерия. Владея Мъглата още отпреди боговете да се възкачат на Олимп. Въпреки това първия път, преди много хилядолетия, помогнах на Зевс в борбата му с Кронос. Не бях сляпа за жестокостта на Господаря на Времето. Надявах се, че Зевс ще се окаже по-добър цар.
Богинята се засмя кратко и горчиво.
— Когато Деметра изгуби дъщеря си, отвлечена от твоя баща, й помогнах да мине през най-черната нощ. И когато гигантите се издигнаха за пръв път, отново застанах на страната на боговете. Изправих се срещу своя най-голям враг Клитий, създаден от Гея така, че да поглъща магията ми.
— Клитий — Хейзъл не бе чувала името му досега, но усети как крайниците й натежават. Погледна към виденията на северната арка и огромната черна сянка, надвиснала над Пърси и Анабет.
— Той ли ме чака в Дома на Хадес?
— О, да — отвърна Хеката, — но първо трябва да победиш вещицата. Не успееш ли да сториш това…
Тя щракна с пръсти и всички арки потъмняха. Мъглата се разсея и виденията изчезнаха.
— Всички се изправяме пред трудни избори — рече богинята. — Когато Кронос се въздигна за втори път, аз направих грешка. Подкрепих го. Бях уморена от презрението на тъй наречените върховни богове. При толкова години вярна служба, така и не благоволиха да ми издигнат трон на Олимп…
Порът изцвърча яростно.
— Но вече няма значение — въздъхна богинята. — Отново се помирих с Олимпийците. Дори сега, когато гръцките и римските им аспекти се борят за надмощие, реших да им помогна. Гръцка или римска, аз винаги съм била просто Хеката. Ще те подкрепя срещу гигантите, ако докажеш, че си достойна. Изборът е твой, Хейзъл Левеск. Ще ми се довериш ли… или ще ми обърнеш гръб, както сториха Олимпийците?
Кръвта нахлу в ушите на Хейзъл. Как можеше да се довери на тази тъмна богиня, чиято магия бе съсипала живота на майка й? Нямаше как. Не харесваше нито нея, нито черното куче, нито пръдливия пор.
Но знаеше, че не може да остави Пърси и Анабет да загинат.
— Ще тръгна на север — каза накрая тя, — ще мина през тайния проход в планините.
Хеката кимна. На лицето й се изписа сянката на задоволство.
— Добър избор, макар че пътят няма да е лесен. Много чудовища ще ви атакуват. Някои от собствените ми слуги отидоха на страната на Гея. Те копнеят да унищожат света на смъртните.
Богинята взе двете факли от поставките им.
— Подготви се, дъще на Плутон! Победиш ли вещицата, ще се видим отново.
— Ще я победя — обеща Хейзъл, — но знай, че не избирам никой от твоите пътища, Хеката. Избирам свой собствен.
Богинята повдигна вежди. Порът изви гръб, а кучето изръмжа.
— Ще намерим начин да спрем Гея — продължи Хейзъл — и ще спасим приятелите си от Тартара. Както корабът, така и екипажът му ще оцелеят. Ще спрем и войната между двата лагера. Ще свършим всичко.
Бурята зави, а черните стени на торнадото се завихриха по-бързо и по-бързо.
— Впечатляващо — каза Хеката, все едно Хейзъл е плод на някакъв неясен научен експеримент. — Това ще си струва да се види.
Хейзъл усети как я залива стена от мрак. Когато отново можеше да вижда, от бурята, богинята и слугите й нямаше и следа. Хейзъл стоеше на върха на хълма, огряна от обедното слънце, съвсем сама сред руините, ако не се броеше Арион, който крачеше нервно около нея и пръхтеше неспокойно.
— Съгласна съм — каза Хейзъл на коня, — да се махаме оттук.
— Какво стана? — попита Лио след като Хейзъл се качи обратно на борда на Арго II. Ръцете на момичето все още трепереха след разговора с богинята. Тя погледна над перилата и видя прахта, оставена от Арион по италианските хълмове. Бе се надявала, че приятелят й ще остане, но не можеше да го обвинява, че иска да се махне от това място колкото се може по-скоро.