На една от фотографиите например две млади жени позираха на фона на не особено добре нарисуван океан. Нищо кой знае колко необичайно в техния избор, ако не беше позата им. И двете бяха с гръб към фотообектива. Защо ти е да харчиш толкова пари и да се главоболиш — по онова време портретите стрували скъпо, само да си с гръб към камерата? Нямаше да се изненадам, ако бях намерил насред отломките на сандъка друга снимка на същите момичета, този път обърнати напред с ухилени черепи вместо лица.
Останалите снимки изглеждаха манипулирани до голяма степен по същия начин като тези на дядо. На едната, самотно момиче се взираше към огледалната повърхност на езеро насред гробище, което обаче му отвръщаше с отражението на две момичета. Напомни ми на снимката на дядо Портман на „хванатото в капана на бутилката момиче“, само че тук техниката, използвана при проявяването, беше по-сполучлива. На другата, торсът на иначе странно спокоен млад мъж беше покрит с пчели. Лесна симулация, нали? Подобна беше и на снимката с момчето, вдигнало скала — очевидно от гипс. Изкуствена скала, изкуствени пчели.
Космите на врата ми се изправиха, когато си спомних казаното от дядо Портман за някакво дете от дома, в което живеели пчели. Всеки път, като си отворело устата, от нея излитали по няколко, но никога не жилели, освен ако Хю, детето, не поискало.
Най-вероятно снимките на дядо идваха от този разбит на трески сандък. Не бях сигурен, разбира се, докато не намерих фотография на странните близнаци в идиотски костюми: двете маскирани хлапета с гофрирани яки, които сякаш се хранеха едно друго с лента, навита на спирала. Не разбирах какво точно беше нейното внушение — може би да предизвика кошмари? — но ясно си спомнях, че дядо Портман имаше същата снимка. Видях я преди месеци в кутията му за пури.
Не можеше да е съвпадение. А това означаваше, че снимките, които дядо ми беше показал и се беше заклел, че са на деца от дома, действително идваха от този дом. Означаваше ли обаче, че бяха и автентични, въпреки всички мои съмнения дори тогава, когато бях само на осем години? А невъзможните истории около тях? Немислимо беше да съдържат и частица истина — истина в буквален смисъл. Въпреки това, докато стоях в прашния сумрак на мъртвата, сякаш населена с призраци къща, си казах, че може би…
Изведнъж някъде над мен се чу оглушителен грохот. Толкова силно се стреснах, че снимките се изплъзнаха от ръцете ми.
„Просто къщата се сляга, рекох си аз, или пропада!“ Когато се наведох да събера фотографиите обаче, грохотът отново се разнесе и изведнъж оскъдната светлина от дупката на пода изчезна, а аз останах приклекнал в мастилена тъмнина.
Дочух стъпки, после гласове. Напрегнах слух да доловя какво казваха, но не успях. Не смеех да помръдна. Опасявах се, че и най-слабото движение би означавало оглушителна лавина от отломки около мен. Знаех, че страховете ми са безпочвени — най-вероятно онези рапъри съчиняваха поредното свое недоразумение, но сърцето ми заби със сто километра в час и някакъв дълбоко вкоренен в мен животински инстинкт ме застави да остана безмълвен.
Краката ми почнаха да изтръпват. Предпазливо, доколкото можех, прехвърлих тежестта си от единия на другия, за да възстановя кръвообращението. От купчината пред мен се отрони нещо малко, претърколи се и вдигна невъобразим шум в тишината. Гласовете притихнаха. После една дъска изпука точно над главата ми и върху мен се посипа фина мазилка. Които и да бяха онези горе, те много добре знаеха къде съм.
Затаих дъх.
„Ейб? Ти ли си?“ — разнесе се мек момичешки глас.
Дочух го като в просъница. Зачаках момичето отново да заговори, но дълго долавях само шума на дъжда по покрива, сякаш хиляди пръсти потропваха и се отдалечаваха нанякъде. После над мен блесна фенер, аз извих врат и видях половин дузина деца, коленичили около озъбените челюсти на пробития под с вперен надолу поглед.
Бяха ми познати, макар да не знаех откъде. Като лица от сън, който едва си спомнях. Къде ги бях виждал? И откъде те знаеха името на дядо?
После изведнъж се сетих. Дрехите — странни бяха дори за Уелс. И бледите лица без усмивки. Пред мен сякаш се подредиха снимките. Изведнъж разбрах. Виждал ги бях на снимките.