Стомахът ми се сви. Не разполагах с желязно алиби и се мъчех да съчиня някаква история на път към „Пасторската дупка“.
Пред кръчмата се бяха събрали неколцина, явно бесни фермери. Единият носеше кален гащеризон и застрашително се опираше на вила. Друг държеше Червея за яката. Червея беше в неонов анцуг и риза с надпис: „ОБИЧАМ ДА МИ КАЗВАТ ГОЛЕМИЯ ТАТКО“. Ревеше. Върху горната му устна се къдреше сопол. Трети фермер, слаб като макарон и с плетена шапка, посочи към мен, щом наближих.
— Ето го! — провикна се той. — Къде беше цял ден, синко?
— Кажи им — гласът на баща ми прозвуча уверено и той ме потупа по рамото.
— Разглеждах другата страна на острова. — Опитах се думите ми да прозвучат така, сякаш няма какво да крия. — Голямата къща.
— Коя голяма къща? — Плетената шапка изглежда се сконфузи.
— Старата съборетина в гората — рече Вилата. — Само освидетелстван идиот може да отиде на онова място. Омагьосано е и е пълно с опасни клопки.
Плетената шапка ме изгледа с присвити очи.
— В голямата къща с кого?
— С никого — рекох аз, а баща ми ме изгледа странно.
— Глупости! Мисля, че си бил с този — рече мъжът, който държеше Червея.
— Не съм убивал никакви овце — ревеше Червея.
— Млък! — кресна мъжът.
— Джейк? — обади се баща ми. — Какво ще кажеш за приятелите си?
— Ъъъ, нищо, тате.
Плетената шапка се извърна и изсъска:
— Малък лъжец такъв! Трябва да те нашибам направо тук, пред Бог и пред хората.
— Стой по-далеч от него — рече баща ми с най-строгия си глас.
Плетената шапка изруга, пристъпи към него и двамата заеха отбранителни пози. Преди някой от тях да успее да нанесе удар обаче, прозвуча познат глас:
— Спокойно, Денис, ще изясним нещата — Мартин пристъпи напред и застана между двамата. — Само ни кажи версията на сина си — обърна се той към баща ми.
— Доколкото зная, имаше среща с приятели от другата страна на острова — взря се татко в мен.
— Какви приятели — запита Вилата.
Осъзнах, че ако не реагирам светкавично, нещата щяха да вземат неприятен обрат. Разбира се, не можех да им кажа за децата — не че щяха да ми повярват, затова рискувах, но много внимателно.
— Никой конкретно — сведох поглед аз с престорено виновен вид. — Въображаеми са.
— Какво каза?
— Каза, че приятелите му са въображаеми — повтори баща ми. Звучеше разтревожен.
Фермерите размениха слисани погледи.
— Видяхте ли? — обади се Червея и върху лицето му проблесна надежда. — Хлапето е смахнато! Той трябва да е!
— Не съм се и доближавал до тях — рекох аз, макар никой да не ме слушаше.
— Не е американецът — обади се фермерът, който държеше Червея и усука ризата му около ръката си. — Този тук, той има какво да каже. Преди няколко години риташе едно агне надолу по сипея. Нямаше да повярвам, ако не го бях видял със собствените си очи. После го попитах защо. Отвърна ми, че искал да разбере дали можело да лети. Неговата глава не е наред, тва е!
Хората промърмориха неодобрително. Червея изглеждаше сконфузен, но не отрече историята.
— Къде е онова твое приятелче, дето продава риба? — запита Вилата. — Ако тоя има пръст в тая работа, можеш да бъдеш сигурен, че и другият е забъркан.
Някой се обади, че видял Дилън при пристанището и веднага беше сформирана хайка да го издири.
— А може би е някой вълк — обади се баща ми. — Или подивяло куче? Баща ми беше убит от кучета.
— Овчарките са единствените кучета на Кеърнхолм — отвърна Плетената шапка. — Не им е в природата да убиват овце.
Щеше ми се баща ми да не се задълбочава и да си тръгнем, докато още можехме да го направим с добро, обаче той беше захапал случая като Пери Мейсън.
— За колко овце говорим всъщност? — запита той.
— Пет — отвърна четвъртият фермер, нисък мъж с кисело лице, който до този момент стоеше и слушаше мълчаливо. — До една мои. Убити направо в кошарата. Бедните дяволчета дори не са имали накъде да избягат.
— Пет овце. Колко кръв имат пет овце?
— Може и цяло ведро да е, няма да се учудя — отвърна Вилата.
— Не означава ли това, че онзи, който го е направил, ще е облян в кръв?
Фермерите се спогледаха. Втренчиха се в мен, после в Червея. Присвиха рамене и се почесаха по главите.
— Да кажем, че може да са били и лисици — обади се Плетената шапка.
— Глутница лисици, навярно — рече Вилата с невярващ глас, — ако на острова изобщо има толкова.
— Повтарям ви, разрезите са чисти — каза оня, дето държеше Червея. — Трябва да са направени с нож.