Ема видя лицето ѝ и замръзна.
— Боже! — прошепна тя. — Мис Авъсет.
Едва тогава, макар и смътно, си я спомних от снимката, която мис Перигрин ми беше показала, когато е била младо момиче. На нея мис Авъсет изглеждаше несломима, а сега беше слаба и уязвима.
Притихнахме до вратата. Мис Перигрин поднесе сребърен флакон до устните на мис Авъсет и го отвори. За миг възрастната имбрин сякаш се съвзе и се изправи с блеснал поглед. После обаче лицето ѝ отново се сгърчи и тя се отпусна в креслото.
— Мис Брънтли — обърна се мис Перигрин към Бронуин, — върви и подготви кушетката за мис Авъсет, а после донеси бутилка с вино от кока и още една бутилка бренди.
Бронуин тромаво се запъти към вратата и кимна тържествено, когато мина покрай нас. После мис Перигрин ни изгледа и заговори с нисък глас:
— Безкрайно съм разочарована от теб, мис Блум. Безкрайно. И от всички нощи, през които си се измъквала навън.
— Съжалявам, мис. Откъде бих могла да зная, че ще се случи нещо лошо?
— Би трябвало да те накажа. При дадените обстоятелства обаче подобно усилие едва ли си струва — вдигна тя ръка и приглади бялата си коса. — Мис Авъсет никога не би оставила поверениците си, за да дойде тук, ако не се е случило нещо наистина ужасяващо.
От топлината в камината по челото ми избиха капки пот, но в креслото си мис Авъсет трепереше. Щеше ли да умре? Дали трагичната сцена между дядо и мен сега нямаше отново да се разиграе между мис Перигрин и нейната учителка? Картината изплува пред очите ми: аз държа тялото на дядо, объркан и ужасѐн, съвършено неспособен да прозра истината за него или за себе си. После обаче си казах, че ставащото сега изобщо не прилича на случилото се с мен. Мис Перигрин винаги е знаела коя е.
Едва ли това беше най-подходящият момент да се намеся, но бях гневен и не се владеех.
— Мис Перигрин? — започнах аз и тя вдигна глава. — Кога щяхте да ми кажете?
„Какво?“, понечи да запита директорката. После погледна Ема и прочете отговора върху лицето ѝ. Отначало сякаш се ядоса, но щом усети болката ми, собственият ѝ яд се стопи.
— Скоро, дете, съвсем скоро. Моля те да разбереш. Ако бях разкрила цялата истина още при първата ни среща, за теб щеше да е голям удар. Поведението ти беше непредсказуемо. Можеше да избягаш и повече да не се върнеш. Не исках да поема подобен риск.
— И вместо това се опитахте да ме прелъстите с храна, развлечения и момичета, а лошите неща държахте в тайна?
— Прелъсти? — ахна Ема. — О, моля те, Джейкъб, не ме приемай по този начин. Не мога да го понеса.
— Опасявам се, че много се заблуждаваш относно нас — рече мис Перигрин. — Що се отнася до твоето прелъстяване — ти просто видя как живеем. Нямаше измама, само се въздържахме да споделим някои факти.
— Е, ето един факт и за вас — рекох аз. — Дядо ми беше убит от тези същества.
За миг мис Перигрин остана с вперен в огъня поглед.
— Много съжалявам да го чуя.
— Видях го със собствените си очи. Когато разказах на другите за него, те се опитаха да ме убедят, че съм луд. Аз обаче не си бях изгубил ума; нито пък дядо ми. През целия си живот ми е говорил истината, само дето аз не му вярвах. — Чувствах се много засрамен. — Ако бях му повярвал, може би още щеше да е жив.
Мис Перигрин видя, че целият треперя, и ми предложи стола срещу мис Авъсет. Седнах, а Ема коленичи на пода до мен.
— Ейб навярно е съзнавал, че си необикновен — рече тя. — И определено е имал причина да не ти казва.
— Наистина — отвърна мис Перигрин. — Поне това сподели в едно писмо.
— В такъв случай не разбирам. Ако всичко е вярно — всички негови истории — и ако е знаел, че съм като него, защо е пазил тайната до последния миг от живота си?
Мис Перигрин отново поднесе лъжица с бренди към устата на мис Авъсет, която изстена и сякаш се поизправи, преди пак да се отпусне назад.
— Мога само да предположа, че по този начин е искал да те предпази — рече тя. — Ние водим живот на изпитания и лишения. Несъмнено и животът на Ейб е бил такъв, понеже той се е родил евреин в най-неподходящото време. На два пъти е преживял геноцид — срещу евреите от нацистите и срещу необикновените от гладните. Измъчвал се е от мисълта, че се крие тук, докато неговите близки — и евреи, и необикновени, са избивани.
— Често повтаряше, че е отишъл на война, за да се бори с чудовищата — рекох аз.
— Така беше — обади се Ема.