Когато някой се изгуби в малък град като Кеърнхолм, отсъствието му не остава незабелязано. Затова в сряда, след като Мартин не отворил музея и не наминал покрай „Пасторската дупка“ за обичайното си питие, хората започнали да се питат дали не е болен. Когато пък съпругата на Кев отишла да го види и намерила входната врата отворена, портфейла и очилата му поставени върху кухненския плот, а къщата празна, всички вече се питали дали не е мъртъв. И на следващия ден не се прибрал, затова неколцина тръгнали да проверяват заслоните и преобърнатите лодки. Претърсили всяко място, където един мъж без съпруга може да е заспал след гуляй. Едва започнали и получили обаждане по късовълновия радиоприемник, че тялото на Мартин било намерено в океана.
С баща ми бяхме в кръчмата, когато влезе един рибар. Едва преваляше обед, но според тукашния обичай веднага му беше предложена бира и след няколко минути той вече разказваше своята версия.
— Събирах мрежите при рифа Ганет — започна мъжът. — Дяволски тежаха, а това беше странно, понеже тъдява хващам само дребосък, скариди, едно-друго. Рекох си, че съм закачил някой телен капан за раци, пресегнах се за рибарската кука и затърсих опипом под лодката, докато не усетих, че прихващам нещо. — Примъкнахме столовете по-близо, сякаш беше часът за приказки в патологична детска градина. — Оказа се, че е Мартин, това е. Изглеждаше сякаш се е търколил надолу по урвата и е бил нахапан от акули. Един бог знае какво е търсил по тия чукари посред нощ по халат и долни гащи.
— Не е бил облечен? — запита Кев.
— Облечен като за лягане може би — отвърна рибарят. — Не за разходка в тва влажно време.
Помолихме се за душата на Мартин и после започнахме с предположенията. Много скоро кръчмата се превърна в задимена дупка с подпийнали копия на Шерлок Холмс.
— Може да се е насвяткал — предположи един.
— Или, ако е бил край урвата, да е видял убиеца на овце и да е хукнал да го гони — рече друг.
— А онзи, новият чевръст пич? — каза рибарят. — Дето лагерува.
Баща ми се изпъна на стола.
— Натъкнах се на него — рече той. — Преди две вечери.
— Не ми каза — обърнах се изненадан към него.
— Отивах при аптекаря, исках се да го хвана, преди да затвори, и това момче се появи насреща. Вървеше към града. И явно много бързаше. Блъснах рамото му, като се разминахме, ей така, колкото да го подразня. Спря и ме изгледа. Ежеше се нещо. И му го казах направо в лицето — запитах го какво прави тук, какви ги върши. Понеже тук хората споделят такива неща, рекох аз.
— И? — приведе се Кев над бара.
— Първо помислих, че ще замахне да ме удари, но после отмина.
Мъжете искаха да разберат повече — какво прави един орнитолог, защо е на къмпинг и други неща, които на мен вече ми бяха известни. Аз имах само един въпрос и езикът ме сърбеше да го задам.
— Забеляза ли нещо странно в него? Нещо в лицето му?
— Да, всъщност… — баща ми се замисли за момент. — Носеше слънчеви очила.
— През нощта?
— Дяволски странно, да.
Обзе ме лошо предчувствие. Казах си, че баща ми се е разминал с нещо много по-лошо от бой с юмруци. Знаех, че трябва да уведомя мис Перигрин възможно най-скоро.
— Глупости — рече Кев. — В Кеърнхолм не е имало убийство от сто години. Пък и защо му е на някого да убива стария Мартин? Като дойдат резултатите от аутопсията, ще прочетем, че е бил нафиркан като за последно.
— Може да мине доста време дотогава — обади се рибарят.
— Синоптикът рече, че тая буря, дето се задава сега, ще е същински потоп. Най-лошата от година насам.
— Синоптикът — намръщи се Кев. — Ако ще да ми каже, че в момента вали, пак няма да повярвам на тоя педал.
Островитяните често правеха невесели предположения за предначертаното от майката Природа за Кеърнхолм — този път обаче и най-лошите им предчувствия се потвърдиха. Цяла седмица вече вятър и дъжд шибаха острова, но в онази нощ те се засилиха и превърнаха в злостен ураган, който почерни небето и разпени морето. Отдаден на слуховете около убийството на Мартин и догадките за лошото време, градът се затвори почти като детския дом. Хората стояха по къщите си. Прозорците бяха залостени, вратите — заключени. Лодките похлопваха глухо, привързани на кея, но никоя не напусна пристанището. Да излезеш в открито море в тази буря, би било самоубийство. И понеже полицията от материка не беше в състояние да прибере тялото на Мартин, преди вятърът да стихне, хората от града се изправиха пред трудния въпрос какво да правят с него. В крайна сметка решиха, че продавачът на риба, който разполагаше с най-голям запас от лед на острова, ще го държи на студено в склада на магазина си, заедно със сьомгата, треската и всичко останало. И те, подобно на Мартин, бяха извадени от океана.