Изглеждаше невъзможно, но по някакъв начин този мъж беше копие на мистър Барън — шофьора на училищния автобус в прогимназията. Толкова окаян мъж, с толкова отблъскващ нрав, така маниакален и лишен от такт, че в последния учебен ден в осми клас надупчихме снимката му от годишника с телбод и я оставихме като чучело зад седалката му. Спомних си какво казваше всеки следобед, когато слизах от автобуса, и тогава мъжът пред мен извика: „Последна спирка, мистър Портман!“
— Мистър Барън? — запитах неуверено аз, докато се опитвах да видя лицето му зад лъча от фенера.
Мъжът се разсмя и прочисти гърлото си. Акцентът му отново се промени:
— Той или градинарят — дълбокият глас се провлeче в типичен за Флорида акцент. — Дърветата трябва да се подрежат. Ще ви дам добра цена! — говореше мъжът, който от години поддържаше моравата в къщи и почистваше басейна.
— Как го правиш? — запитах аз. — Откъде познаваш тези хора?
— Аз съм тези хора — отвърна той отново с безизразен глас. После се разсмя. Объркването и ужасът върху лицето ми му доставиха удоволствие.
Хрумна ми нещо. Виждал ли бях очите на мистър Барън? Всъщност не. Винаги беше с онези огромни старчески очила. И градинарят носеше очила. И широкопола шапка. Изобщо някога поглеждал ли съм ги като хората? И колко още роли е изиграл този хамелеон в моя живот?
— Какво става? — запита Ема. — Кой е този човек?
— Млъквай! — изсъска той. — И твоят ред ще дойде.
— Ти ме следеше — извиках аз. — Ти уби онези овце. Ти уби Мартин.
— Аз ли? — невинно запита той. — Никого не съм убивал.
— Ти си гадина, нали?
— Това е дума от техния речник — каза той.
Не разбирах. Не бях виждал градинаря откакто майка ми го смени преди три години, а мистър Барън изчезна от живота ми след осми клас. Наистина ли те — той — ме следяха?
— Откъде знаеше как да ме намериш?
— Е, Джейкъб — разнесе се отново променен глас, — ти сам ми каза. Поверително, разбира се — сега акцентът беше от средните щати, мек и образован. Мъжът вдигна фенера и освети лицето си.
От брадата, която носеше преди ден нямаше и следа. Несъмнено беше той.
— Д-р Голън — прошепнах аз и дъждът погълна гласа ми.
Спомних си телефонния ни разговор преди няколко дни. Фоновият шум — каза ми, че е на летището. Чакал сестра си. Всъщност, идвал е при мен.
Залитнах и се опрях на коритото на Мартин. Изведнъж ме обзе странно вцепенение.
— Съседът — рекох аз. — Старецът, който поливаше ливадата в нощта, когато дядо умря. Пак си бил ти.
Усмихна се.
— Очите ти — продължих аз.
— Контактни лещи — отвърна той. Извади едната и под нея се показа бяла орбита. — Удивително е какви неща правят в наше време. И ако мога да отговоря предварително на още няколко твои въпроса — да, аз съм лицензиран терапевт — умовете на обикновените хора винаги са ме привличали — и не, въпреки че сеансите ни бяха изградени върху лъжа, не мисля за тях като за напълно пропиляно време. Всъщност може и да продължа да ти помагам; по-скоро можем да продължим да си помагаме взаимно.
— Моля те, Джейкъб — рече Ема, — не го слушай.
— Не се притеснявай — отвърнах аз. — Веднъж вече му се доверих. Няма да допусна тази грешка отново.
— Мога да ти предложа безопасност, пари — продължи Голън, сякаш не ме беше чул. — Мога да върна живота ти, Джейкъб. Единственото, което трябва да направиш, е да работиш за нас.
— Нас?
— За Малтъс и мен. Ела и кажи здрасти, Малтъс — извърна се той и викна през рамо.
В рамката на вратата зад него се появи сянка и миг по-късно ни лъхна отвратителна воня. Бронуин закри уста с ръка и направи крачка назад, аз видях, че Ема сви длани в юмруци, сякаш се готвеше да запали огън. Докоснах ръката ѝ и направих знак да не го прави.
— Точно това предлагам и аз — продължи Голън и се опита думите му да прозвучат благоразумно. — Помогни ни да намерим повече хора като теб. В замяна няма защо да се страхуваш от Малтъс или други като него. Можеш да живееш у вас. През свободното си време ще пътуваш с мен, аз ще ти покажа света и ще ти платя добре. Ще кажем на родителите ти, че ми помагаш в изследванията.
— Какво ще стане с приятелите ми, ако се съглася? — попитах аз.
Той размаха пренебрежително оръжието си.
— Те отдавна са направили своя избор. Важното е, че в момента разработваме грандиозен план, Джейкъб, и ти ще бъдеш част от него.
Дали се замислих за подобен вариант? Предполагам, че да, макар и само за момент.
Д-р Голън ми предлагаше точно това, което исках: трета възможност. Бъдеще, което не означаваше, че ще остана тук завинаги, нито пък че ще си тръгна и умра. Само един поглед към моите приятели и изписаната върху лицата им тревога обаче прокуди всяко изкушение.