— Задръж дъха си — рекох аз на Милърд, когато стигнахме пролуката и се гмурнахме с краката напред.
Спуснахме се няколко стъпала надолу по стълбата и спряхме. Опитах се да държа очите си отворени, но солената вода пареше нетърпимо. Долавях вкуса на кръвта на Милърд във водата.
Ема поднесе дихателната тръба към мен, а аз я подадох на останалите. Бях останал без дъх след спринта и глътките въздух, които успявах да поема от време на време, не ми стигаха. Дробовете ме боляха, чувствах главата си странно олекнала.
Някой подръпна ризата ми. Даваше ми знак да изплувам. Бавно се изтеглих нагоре по стълбата и заедно с Бронуин и Ема подадох глава над повърхността, колкото да дишаме и разговаряме, докато Милърд остана в безопасност долу с тръбата изцяло на негово разположение.
Говорехме шепнешком, без да изпускаме фара от полезрението си.
— Не бива да оставаме тук — рече Ема. — Милърд кърви.
— За двайсет минути ще го отведа до брега — рекох аз.
— Може да умре и по пътя.
— Не зная какво друго да направя!
— Фарът е близо — рече Бронуин. — Да отидем там.
— Тогава Голън ще се погрижи всички да кървим! — рекох аз.
— Няма — настоя Бронуин.
— Защо не? Да не сме бронирани?
— Може пък и да сме — тайнствено отвърна Бронуин, после пое дъх и изчезна надолу по стълбата.
— За какво говори? — запитах аз.
— Представа нямам — каза Ема притеснено. — Каквото и да е обаче, по-добре да побърза.
Погледнах какво прави Бронуин, но вместо това видях Милърд, заобиколен от любопитни риби-фенери до стълбата под нас. После почувствах, че целият скелет вибрира под краката ми, и миг по-късно Бронуин изплува с метален къс, около два метра на метър и двайсет, с кръгъл, занитен в горната част отвор. Изкъртила беше вратата на товарното отделение.
— И за какво ти е това? — запита Ема.
— Ще отида до фара — отвърна тя. После се изправи с вратата пред себе си.
— Уин, той ще те застреля! — извика Ема и тогава наистина се чу изстрел. Куршумът обаче отскочи от вратата.
— Невероятно! — рекох аз. — Като щит е!
— Уин, гениална си! — прихна Ема.
— Милърд може да се хване за гърба ми — рече тя. — А вие вървете след нас.
Ема изтегли Милърд от водата и обви ръцете му около врата на Бронуин.
— Долу е вълшебно — рече той. — Ема, защо никога не си ми казвала за ангелите?
— Какви ангели?
— Красивите зелени ангели, които живеят долу — Милър трепереше, а гласът му звучеше отнесено. — Много мили бяха, предложиха ми да ме отведат в рая.
— Никой няма да ходи в рая — каза Ема ядосано. — Държиш се за Бронуин, нали?
— Добре — отвърна замечтано той.
Ема застана зад Милърд и го прихвана, за да не се изплъзне от гърба на Бронуин. Аз застанах зад Ема, най-отзад в нашата странна колона, и всички тръгнахме с тежки стъпки по корабния корпус към фара.
Превърнахме се в огромна мишена и Голън веднага изпразни пистолета си в нас. Шумът, с който куршумите отскачаха от вратата, беше оглушителен, но донякъде и окуражителен, понеже след десетина изстрела той спря. Не вярвах обаче, че куршумите му са се свършили.
Стигнахме края на корпуса и Бронуин предпазливо ни поведе към фара, като държеше масивната врата пред нас. Колоната ни плуваше зад нея кучешката. Ема неспирно говореше на Милърд и го караше да отвръща на въпросите ѝ, за да не изпадне в безсъзнание.
— Милърд! Как се казва министър-председателят?
— Уинстън Чърчил — рече той. — Да не си се побъркала?
— Коя е столицата на Бирма?
— Боже, представа нямам. Рангун.
— Добре! На коя дата си роден?
— Защо не престанеш да крещиш и не ме оставиш да си кървя на мира?
Не ни отне много време да прекосим късото разстояние между потъналия кораб и фара. Когато Бронуин, нарамила щита, се катереше на скалите, Голън стреля няколко пъти и от ударите на куршумите тя изгуби равновесие. Приведохме се зад нея, но Бронуин залитна и едва не падна по гръб върху скалата, което при нейното тегло и тежестта на вратата би ни смазало. Ема я хвана за кръста и я избута, Бронуин и вратата се заклатиха, но се задържаха върху сушата. Изкатерихме се и ние, а хладният нощен въздух ни прониза.
Дълга петнайсет метра в най-широката си част, скалата, върху която беше издигнат фарът, всъщност представляваше малък остров. Петнайсетина каменни стъпала в ръждясалата основа на фара водеха към отворената врата. В рамката ѝ стоеше Голън с насочен към нас пистолет.