Рискувах и надникнах през кръглия отвор. В едната си ръка той държеше малка клетка, а в нея две птици пляскаха с криле, но бяха така плътно притиснати една в друга, че не можех да ги различа.
Покрай ушите ми профуча куршум и аз се сниших.
— Още една крачка и ще застрелям и двете — извика Голън и разклати клетката.
— Лъже — рекох аз. — Те са му нужни.
— Недей да бъдеш толкова сигурен — рече Ема. — В крайна сметка той е луд.
— Не можем да отстъпим и да се откажем ей така.
— Дайте да го нападнем — рече Бронуин. — Ще го изненадаме. Но за да успеем, трябва да действаме веднага!
Преди да реагираме, Бронуин вече тичаше към фара. Не ни оставаше друг избор, освен да я последваме — тя носеше нашата защита, — а миг по-късно куршуми се сипеха върху вратата и задълбаха скалите около краката ни.
Сякаш бяхме под влак, който набираше скорост. Бронуин беше страховита: нададе нечовешки рев, вените по врата ѝ пулсираха, а по ръцете и гърба ѝ се процеждаше кръвта на Милърд. В този момент бях наистина щастлив, че не съм от другата страна на вратата.
— Минете зад стената — изкрещя Бронуин, когато наближихме фара.
С Ема сграбчихме Милърд и свърнахме вляво, за да се прикрием зад отдалечения край на фара. С периферното си зрение видях Бронуин да вдига вратата над главата си и да я стоварва върху Голън.
Разнесе се оглушителен трясък, след него писък и миг по-късно Бронуин, зачервена и задъхана, дойде при нас.
— Мисля, че го уцелих! — възторжено рече тя.
— А птиците? — запита Ема. — Сети ли се изобщо за тях?
— Той хвърли клетката. Добре са.
— Е, можеше поне да ни попиташ, преди да се правиш на безстрашна и да рискуваш живота на всички ни! — викна Ема.
— Тихо — изшътках аз. Дочухме слаб звук от скърцане на метал.
— Какво е това?
— Качва се по стълбите — отвърна Ема.
— По-добре го последвайте — изхриптя Милърд. Извърнахме се изненадани към него. Облегнал се беше тежко на стената.
— Не и преди да се погрижим за теб — рекох аз. — Някой знае ли как се прави турникет?
— Аз зная — Бронуин се наведе и разкъса крачола на панталоните си. — Ще спра кървенето му, вие хванете гадината. Хубавичко го цапардосах, но явно не е достатъчно. Не го оставяйте да си вземе дъх.
— Готова ли си? — извърнах се аз към Ема.
— Ако имаш предвид да стопя лицето на тая гад — рече тя и между дланите ѝ затрепкаха тънки огнени дъгички, — можеш да разчиташ!
Вратата от кораба лежеше изкривена върху стъпалата. Покатерихме се върху нея и влязохме в кулата на фара. Помещението беше тясно и високо — огромен кладенец със стълба, извита от пода до високата над трийсет метра каменна площадка. Стъпките на Голън отекваха някъде горе, но беше прекалено тъмно, за да разберем точно къде е.
— Виждаш ли го? — взрях се аз в зашеметяващата височина на кулата.
В отговор куршум рикошира в стената до мен, а друг се заби в пода до краката ми. Отскочих назад с разтуптяно сърце.
— Насам! — извика Ема. Сграбчи ръката ми и ме повлече навътре, към единственото място, където куршумите на Голън не можеха да ни стигнат — непосредствено под стълбата.
Изкачихме няколко стъпала, вече разклатени като лодка в лошо време.
— Страшно е — възкликна Ема и кокалчетата на пръстите, с които стискаше перилата, побеляха. — Дори да не паднем, докато се изкачваме нагоре, той ще ни застреля!
— Щом ние не можем да се изкачим, да го накараме той да слезе — залюлях се аз напред-назад, задърпах перилата и затропах с крака, за да накарам стълбите да вибрират. Ема ме изгледа сякаш си бях изгубил ума, но после разбра и започна да тропа и да се люлее заедно с мен. Малко по-късно стълбата вече неистово се клатеше.
— А ако цялата конструкция се срути? — изкрещя Ема.
— Да се надяваме, че това няма да се случи!
Залюляхме се още по-силно. Отгоре заваля дъжд от болтове и нитове. Перилата вибрираха толкова силно, че едва ги удържах. Чух Голън да крещи и нарежда впечатляващи с многозначителността си ругатни, после нещо издрънча по стълбите и падна близо до нас.
Боже, ами ако това е клетката, беше първото, което ми мина през ума. Спуснах се покрай Ема и се втурнах да проверя.
— Какво правиш? — извика Ема. — Ще те застреля!
— Няма! — вдигнах триумфално пистолета на Голън.
Топъл беше, след толкова изстрели. И тежък. Нямах ни най-малка представа дали в него все още има куршуми, нито пък как да проверя това в тъмнината. Напразно се опитвах да си припомня нещо полезно от няколкото урока по стрелба, които позволиха на дядо да ми даде, но в крайна сметка просто изтичах обратно при Ема.