— В клопка е на върха — рекох аз. — Да бъдем по-предпазливи и да се опитаме да се споразумеем с него, защото иначе един бог знае какво ще му щукне да направи с птиците.
— Ще се споразумея с него аз — процеди Ема през зъби.
Тръгнахме нагоре. Стълбата се клатеше застрашително и беше толкова тясна, че вървяхме един след друг приведени, за да не ударим главите си в горните стъпала. Молех се някоя от връзките, които бяхме разхлабили, да не била от носещата конструкция.
Приближихме площадката и забавихме ход. Не смеех да погледна надолу. Виждах единствено краката си върху стъпалата, ръката си, която се плъзгаше по нестабилния парапет и другата ръка с пистолета. Нищо друго нямаше значение.
Очаквах изненадващо нападение, но такова не последва. Стълбището свършваше с отвор в каменната площадка над главите ни, през който влизаха хапещият хлад на нощния въздух и воят на вятъра. Проврях пистолета и подадох глава. Бях напрегнат и готов да се бия, но никъде не виждах Голън. Встрани от мен зад дебело стъкло премигваше силна светлина, която ме заслепяваше, а от другата страна имаше тънко перило. Отвъд него беше бездната: десет етажа въздух и след това скалите и кипящото море.
Пристъпих към тясната площадка и подадох ръка на Ема. Стояхме с гръб към фара, чиято топлина усещахме, и с лице към студения вятър.
— Птицата е близо — прошепна Ема. — Мога да я почувствам.
Леко сви китката си и между пръстите ѝ затрепка кълбо от гневен червен пламък. По цвета и интензивността му разбрах, че този път тя беше създала не просто светлина, а оръжие.
— Да се разделим — казах аз. — Ти тръгни в едната посока, аз — в другата. Така няма да успее да се измъкне.
— Страхувам се, Джейкъб.
— И аз. Той обаче е ранен, а и пистолетът му е в нас.
Тя кимна и докосна ръката ми, после се извърна.
Бавно заобиколих лампата, стиснал в ръка пистолета, който навярно беше зареден. Постепенно откривах какво имаше от другата страна.
Видях Голън да клечи с наведена глава, опрял на перилата гръб и с клетката между краката. На носа му имаше разрез, който кървеше силно и се процеждаше като сълзи по лицето му.
За пръчките на клетката беше прикрепена малка червена светлинка, която премигваше на всеки няколко секунди.
Направих крачка напред, а той вдигна глава и ме изгледа. Лицето му беше сякаш набраздено от спечената кръв, едното му бяло око проблясваше зад мътна пелена, от ъглите на устата му се стичаше слюнка.
Видя ме и се надигна колебливо с клетка в ръка.
— Остави я долу.
Наведе се, сякаш се подчиняваше, но после се опита да избяга. Извиках и се спуснах след него, той изчезна зад лампата, където видях сиянието от огъня на Ема. Голън се върна към мен. Виеше, а косата му димеше и държеше лицето си с ръка.
— Не мърдай! — креснах аз и той осъзна, че е в капан. Вдигна клетката и се прикри зад нея. После злостно я разлюля. Птиците изпищяха пронизително и закълваха пръстите му през пръчките.
— Това ли искаш? — изкрещя Голън. — Хайде, давай, изгори ме! И птиците ще изгорят с мен. Застреляй ме и ще ги хвърля през перилата!
— Не и ако те застрелям в главата.
Той се изсмя.
— И да искаш, не можеш да го направиш. Забравяш, че познавам много добре окаяната ти, лабилна психика. Това ще те накара да сънуваш кошмари.
Представих си, че присвивам пръст около спусъка и натискам; откат и изстрел. Какво толкова трудно имаше? Защо само като помислех за това, ръката ми започваше да трепери? Колко ли гадини беше убил дядо? Десетки? Стотици? Ако беше тук сега, Голън вече щеше да е мъртъв, прострелян още докато клечеше замаян до перилата. Пропуснал бях тази възможност; минута на малодушно колебание, което можеше да коства живота на имбрините.
Огромната лампа се завъртя, заля ни светлина и ни превърна в ярки бели силуети. Голън стоеше с лице към нея, направи гримаса и отклони поглед встрани. Поредната пропусната възможност, помислих си аз.
— Просто я остави долу и ела с нас — рекох аз. — Никой няма да пострада.
— Не съм сигурна — рече Ема. — Ако Милърд не оцелее, може и да размисля.
— Искате да ме убиете ли? — обади се Голън. — Ами добре, приключвайте. Така обаче единствено отлагате неизбежното, да не споменавам, че влошавате собственото си положение. Вече знаем как да ви намерим. Насам идват много като мен и ви уверявам, че и дребните беди, които те са в състояние да ви навлекат, ще направят стореното от мен на вашия приятел да изглежда повече от великодушно.