Джак направи кафе и наля портокалов сок, докато тя довършваше гофретите, след което всички седнаха около масата като обсъждаха на висок глас подаръците, които бяха получили, смееха се щастливо и се заяждаха един с друг. Джейми остави колелото на пода до себе си. Ако му бяха позволили, сигурно щеше да закуси, кацнал отгоре му.
— Какво смятате да правите днес? — попита Джак и си сипа втора чаша кафе.
Децата започнаха да се оплакват, че са преяли с вкусната закуска, приготвена от Лиз.
— Аз трябва скоро да се залавям с пуйката — осведоми Лиз и погледна часовника.
Бяха купили голяма птица — около десет килограма — и тя щеше да се пече през по-голямата част от деня. Джак пък трябваше да направи прословутата си плънка.
Момичетата обявиха, че искат да изпробват подаръците си и да се обадят на приятелките си. Питър възнамеряваше отново да намине към Джесика, а Джейми го накара да обещае, че ще се върне бързо, за да го научи да кара новия велосипед. Джак ги информира, че смята да отиде за малко в кантората.
— На Коледа? — погледна го с изненада Лиз.
— Само за няколко минути. — Обясни й, че е забравил една от папките с материали, върху които възнамерявал да поработи през уикенда.
— Защо не оставиш за утре? Тази папка не ти е притрябвала точно днес — упрекна го тя. Започваше да се превръща в работохолик. А днес, в края на краищата, бе Рождество.
— Ще се чувствам по-спокоен, ако зная, че е тук, и утре сутринта ще мога да се захвана за работа — отвърна Джак и гузно погледна съпругата си.
— И какво точно имаше предвид, когато вчера ми каза, че трябва да се науча да оставям служебните си ангажименти в кантората? Опитай се да се придържаш към собствените си съвети, адвокате.
— Ще отсъствам само пет минути. След това ще се прибера у дома и ще приготвя плънката. Ще се върна, преди да си усетила, че ме няма. — Той се усмихна, целуна я, след като децата излязоха от кухнята, и й помогна да разчисти масата.
Лиз остана в кухнята, за да подготви пуйката за печене, а половин час по-късно Джак слезе от горния етаж гладко избръснат и облечен с панталон в цвят каки и червен пуловер.
— Имаш ли нужда от нещо? — попита я, преди да тръгне, а тя само поклати отрицателно глава и му се усмихна.
— Само от теб. За разлика от някои хора, които познавам, аз не възнамерявам да работя през уикенда. По празниците обичам да си почивам.
Тя все още беше по халат, червената й коса се стелеше на лъскави вълни по раменете й, а от големите й зелени очи струеше любов. В очите на Джак тя не изглеждаше и с ден по-стара от онзи ден, в който се бяха оженили.
— Обичам те, Лиз — ласкаво промълви той, целуна я и усмихнат се запъти към вратата.
През целия път до офиса си мислеше за нея. Спря на обичайното си място на служебния паркинг, отключи входната врата със собствения си ключ и я остави отворена зад себе си. Изключи алармата и влезе в кантората им. Знаеше къде точно се намира нужната му папка и беше сигурен, че му е достатъчна само минута, за да я вземе. Вече беше на прага и се канеше да включи отново алармата, когато чу нечии стъпки във фоайето. Знаеше, че в сградата нима други хора, и се зачуди дали Лиз не го е последвала. Подобно предположение обаче му се стори твърде неправдоподобно. Той подаде глава и надникна навън, за да види дали някой е влязъл в сградата след него.
— Ало? — подвикна леко напрегнат.
Отговор не последва, но той отчетливо долови някакво шумолене, последвано от странно металическо прищракване. Джак се показа иззад ъгъла и неочаквано се озова пред Филип Паркър, съпруга на Аманда. Лицето му бе разкривено от гневна гримаса, той изглеждаше раздърпан, мръсен и пиян. И тогава Джак сведе поглед и забеляза, че мъжът държи пистолет, насочен право към него. С необичайно спокойствие той заговори на съпруга на клиентката си.
— Нямаш нужда от това, Фил. Свали този пистолет.
— Не ми казвай какво да правя, кучи син такъв! Мислеше си, че можеш да се ебаваш с мене, нали? Смяташе, че можеш да ме уплашиш. Е, не ме уплаши, а само ме пищиса. Ти я настрои против мен, накара я да прави онова, което искаш, като си мислеше, че й правиш голямо добро, но знаеш ли какво постигна? — Джак забеляза, че мъжът бе започнал да плаче. На единия ръкав на Паркър имаше голямо кърваво петно, а поведението му беше абсолютно неадекватно. Джак остана с впечатлението, че мъжът, насочил пистолет към него, е или пиян, или силно дрогиран. Паркър продължи да бърбори несвързано, в гласа му се прокрадваха истерични нотки. — Казах й, че ще я убия, ако не отстъпите… не можеш да замразиш всичко, което притежавам… не можеш да се ебаваш с мен по този начин… казах й, че ще го направя… казах й… тя нямаше право… ти нямаше никакво право…