Лиз все още беше по халат в кухнята, когато й се обадиха. Джак бе излязъл само преди десет минути и Лиз си помисли, че може би се обажда Аманда. Остана много изненадана, когато чу нечий непознат глас. Човекът й съобщи, че е полицай и че има основание да предполага, че съпругът й е бил ранен в кантората им и е помолил да й се обадят. Съобщи й още, че линейката вече пътува към кантората им.
— Съпругът ми? — Лиз се запита дали някой не си прави майтап с нея. Думите на непознатия й се сториха напълно безсмислени. Джак бе излязъл от къщи само преди няколко минути. — Да не би да е катастрофирал по пътя? — Но защо не й се обади самият той? Това беше пълна лудост.
— Съобщил е, че е бил прострелян — отговори внимателно полицаят.
— Прострелян? Джак? Сигурен ли сте?
— Все още никой не е пристигнал на адреса, но човекът, който ни се обади, помоли да информираме съпругата му и ни даде вашия номер. Предполагам, че веднага ще тръгнете за болницата.
Докато го слушаше, Лиз си помисли, че трябва да се качи горе и да се преоблече, но след това се отказа. Ако думите на полицая бяха истина, ако Джак е ранен, трябваше да отиде при него възможно най-бързо. Благодари на човека, който й бе позвънил, и се затича към стълбището, за да повика Питър и да го помоли да наглежда Джейми.
— Ще се върна след няколко минути — извика тя и тръгна без повече обяснения.
Грабна ключовете си от кухненския плот и изтича през вратата както си беше по халат. Качи се в колата и пое по алеята пред къщата им, като не спираше да се моли… нека Джак да е добре… моля те, Господи… нека да е добре… моля те… Думите, които бе чула по телефона, продължаваха да отекват в главата й… човекът бе казал, че Джак е бил прострелян… прострелян… прострелян… но как би могъл Джак да бъде прострелян? В това нямаше никакъв смисъл. Беше Коледа и той трябваше да приготви плънката за пуйката. Лиз си представяше изражението на лицето му и усмивката му на излизане от кухнята, виждаше фигурата му с панталона в цвят каки и червения пуловер… човекът, позвънил на 911, е бил прострелян…
Тя спря на паркинга пред кантората им и видя две полицейски коли и линейка с включени светлини. Без да се бави, хукна с все сила към сградата, за да види какво се е случило. Затича се нагоре по стълбите, като тихичко повтаряше името му… Джак… Джак… сякаш искаше да го повика… да го накара да разбере, че идва. Влезе вътре, но не можа да го види. Видя единствено групата полицаи и парамедици, които се суетяха около него. Вдигна поглед над тях и видя опръсканата с кръв стена, пред която Филип Паркър бе пръснал главата си. Почувства, че й се вие свят. Тялото му лежеше на пода, покрито с брезент. А после, без да мисли, Лиз избута настрани един полицай и се надвеси над съпруга си. Лицето му бе пепелявосиво, очите му бяха затворени и тя инстинктивно притисна ръка към устата си и се отпусна на колене край него. И тогава, сякаш почувствал присъствието й, Джак бавно отвори очи. Парамедиците вече бяха включили система в едната му ръка и в момента обработваха раната на гърдите му. Пуловерът, който бяха разрязали, лежеше на окървавения килим край него. Навсякъде имаше кръв — по тялото му и по килима — и когато Лиз се надвеси над него, кръвта обагри и нейния халат. Джак обаче я забеляза и се усмихна.
— Какво стана? — попита тя, твърде уплашена, за да разбере и проумее случилото се.
— Паркър — прошепна Джак и отново затвори очи. Парамедиците го пренесоха възможно най-внимателно на една носилка и той за миг подбели очи. След това обаче отново я погледна и се намръщи, твърдо решен да й каже нещо. — Обичам те… всичко е наред, Лиз…
Опита се да протегне ръка и да я докосне, но не му достигнаха сили. Лиз хукна редом с носилката, видя го да изпада в безсъзнание и изведнъж бе обхваната от силна паника. Парамедиците не можеха да спрат кървенето, кръвното му налягане бързо падаше. Някой грубо я дръпна за ръката и я набута в линейката, вратите зад тях се затръшнаха и линейката се понесе по улиците. Двамата парамедици продължиха да се борят за живота му, разменяйки си кратки, накъсани изречения. Той обаче не отвори повече очи, не й проговори.
Лиз седеше на пода на линейката, неспособна да повярва на очите и ушите си. И тогава изведнъж единият парамедик започна да притиска гръдния кош на Джак, но кръвта продължи да блика като фонтан. Кръвта на Джак сякаш напълни цялата линейка, оплиска дрехите на Лиз. Тя чуваше единият парамедик, който повтаряше отново и отново… няма пулс… няма кръвно налягане… никаква сърдечна дейност… и ги гледаше, вцепенена от ужас.