— В дома на Тими не е Бъдни вечер. Той е евреин — съобщи той и Питър разроши с обич косата му. След това грабна още една шепа сладки. — Аз ги правих — похвали се Джейми и посочи курабийките, който бързо изчезнаха в устата на брат му.
— Вкусни са — с пълни уста рече брат му, а след това отново се обърна към майка си. — Тя не може да излезе тази вечер, мамо. Защо не може аз да отида при нея. Тук е скучно.
— Благодаря ти. И все пак трябва да останеш, защото имаш задължения в този дом — отвърна твърдо Лиз.
— Трябва да ми помогнеш да оставя сладки и моркови за Дядо Коледа и елените — сериозно го подсети Джейми.
Двете момчета изпълняваха този ритуал заедно всяка година. Джейми би бил много разочарован, ако Питър го изоставеше самичък, и той го знаеше.
— Не може ли да изляза, след като Джейми си легне? — попита Питър и Лиз установи, че й е трудно да му откаже. Той беше добро дете и отличен ученик и тя съзнаваше, че не би могла да не го възнагради за старанията му.
— Добре — отстъпи с нежелание. — Но трябва да се прибереш рано.
— Най-късно в единадесет. Обещавам.
В този момент в кухнята влезе Джак. Изглеждаше уморен, но доволен. Беше приключил с коледното пазаруване, убеден, че е намерил съвършения подарък за съпругата си.
— Здравейте! Весела Коледа! — поздрави той, грабна Джейми, вдигна го във въздуха и го притисна в мечешките си прегръдки. Момчето се разсмя от удоволствие. — Как прекара деня, млади момко? Готово ли е всичко за Дядо Коледа?
— Двамата с мама му направихме сладки.
— Аха! — Джак си взе една курабийка, изяде я, а след това се приближи и целуна Лиз. — Какво ще вечеряме?
— Шунка. — Керъл бе сложила месото във фурната, а Лиз се канеше да приготви любимите им сладки картофи с подправки и грах.
В самия коледен ден неизменно печаха пуйка, а Джак приготвяше своята специална плънка.
Лиз му сипа чаша вино и го последва във всекидневната. Джейми вървеше по петите им. Питър отиде да телефонира на Джесика, за да й каже, че ще отиде у тях след вечеря. Докато седяха във всекидневната, Лиз и Джак чуха писъците на Мегън, когато Питър измъкна телефона от ръцете й и прекъсна разговора й с един от многото й обожатели.
— Я по-тихо, вие двамата! — провикна се Джак, след което се отпусна на дивана до съпруга си, за да се наслади на празничната обстановка в дома им.
Коледната елха искреше, осветена от безброй лампички, в стаята звучаха коледни песни. Джейми се настани щастливо до майка си и докато двамата възрастни си бъбреха, той тихичко си тананикаше нещо. След няколко минути се отегчи и излезе, за да потърси Питър или Керъл.
— Той се тревожи за колелото — прошепна Лиз и Джак се усмихна. И двамата знаеха колко щастлив ще е синът им, когато види велосипеда. От години си мечтаеше за колело и те най-после бяха решили, че е готов за него. — Цял следобед говори за това колело и се притеснява, че Дядо Коледа няма да му го донесе.
— Ще го сглобим, след като заспи — прошепна Джак, наведе се към Лиз и я целуна. — Казвал ли съм ти колко си красива, адвокате?
— Не и в последните няколко дни — ухили му се в отговор тя.
Въпреки дългогодишния им брак и децата, които неизменно бяха край тях, в отношенията между двамата все още имаше романтика. Джак беше особено добър в това отношение — от време на време организираше романтични вечери само за тях двамата, водеше я в изискани ресторанти, а понякога си позволяваха да заминат заедно за уикенда. Имаше случаи, в които дори й изпращаше цветя без никакъв специален повод. Тъй като двамата работеха заедно и имаха предостатъчно поводи за разногласия, умението му да прогони отегчението и скуката и да запази романтиката в отношенията им наистина бе цяло изкуство. Двамата никога не си омръзваха и Лиз бе особено благодарна на Джак за усилията, които полагаше, за да разнообрази живота им.
— Днес следобед, докато двамата с Джейми правехме курабийките, си мислех за Аманда Паркър. Надявам се, че онзи негодник няма да я тормози след днешното дело. Нямам му никакво доверие.
— Трябва да се научиш да оставяш работата си в кантората — сгълча я той, а след това си сипа още една чаша вино. Джак винаги бе твърдял, че по-добре от нея умее да се абстрахира от служебните си ангажименти, когато си у дома.
— Не видях ли в антрето едно куфарче, претъпкано с документи? — подразни го тя и Джак се засмя.
— Аз просто си го разнасям насам-натам. Но не мисля за него. Така е по-добре.
— Да, обзалагам се. — Лиз го познаваше достатъчно добре, за да знае, че нещата не стоят точно така.
Побъбриха още малко, а след това тя отиде да приготвя вечерята. Тази вечер останаха по-дълго около масата — разговаряха с децата, посмяха се на шегите им. Припомниха си глупави случки от минали години. Джейми се намеси в разговора, за да им припомни за случая, в който дядо им, гостувал им за Коледа, бе настоял да отидат на среднощната литургия и бе заспал в църквата, а те едва бяха успели да сподавят смеха си, предизвикан от силното му хъркане. Думите му подсетиха Лиз за майка й и тя изпита благодарност за решението й тази Коледа да прекара празниците в дома на брат й. Посещенията на майка й обикновено я изнервяха — тя непрекъснато даваше съвети и казваше на хората какво да правят и как да го правят. Имаше си своите странности и предубеждения, а отношението й към Джейми бе особено мъчително за Лиз. Майка й посрещна раждането му с неподправен ужас, нарече случилото се трагедия и дори и сега продължаваше да използва тази дума всеки път, когато е сигурна, че Джейми не е наблизо. Тя смяташе, че детето трябва да бъде изпратено в специално училище, за да не се натоварват останалите деца от семейството. Лиз побесняваше всеки път, когато я чуеше да твърди това. Джак я съветваше да не обръща внимание на думите на майка си. Нейното мнение нямаше никакво значение за тях, защото Джейми беше важна част от семейството им и за нищо не света не биха се съгласили да го изпратят далеч от къщи. Пък и другите деца не биха го понесли. Въпреки това Лиз изпадаше в ярост всеки път, когато чуеше майка й да говори за него по този начин.