— Продължавам да не го харесвам, но те моля да ме извиниш за нещата, които ти наговорих.
Очевидно не бе готова да отстъпи повече и майка й прие извинението й със сериозно изражение.
— Съжалявам, че се чувстваш толкова нещастна, Мег. Зная, че не ти е лесно.
— Не би могла да знаеш какво изпитваме ние, защото вече си имаш него — обвинително заяви момичето.
Лиз въздъхна и я погледна внимателно.
— Това, че съм с Бил, не означава, че татко ти не ми липсва. Точно обратното — понякога самото му присъствие ми напомня още по-болезнено какво изгубихме след смъртта на баща ти. На никого от нас не му е лесно. А аз наистина разбирам колко ви е трудно на вас без баща.
Раните им постепенно заздравяваха, но процесът беше много бавен и мъчителен.
— Наистина ли го обичаш, мамо?
Мегън все още изглеждаше ужасена от думите на майка си. Искаше й се никога да не я бе чувала да изрича това.
— Да, мисля, че го обичам — искрено отвърна Лиз. — Но имам нужда от още време, за да си изясня напълно онова, което изпитвам към него. Той е добър човек. Това е всичко, което зная със сигурност в момента. Все още има много неща, свързани с татко ти, които не ми дават мира.
— На мен ми се струва, че искаш час по-скоро да го забравиш — тъжно заключи Мегън.
— Никога не бих могла да го забравя, Мег. Каквото и да правя, където и да отида… обичах го през половината от съзнателния си живот, родих му всички вас… Но нещата просто се случват, Мег. Не беше честно да го загубим. Сега обаче трябва да се справим с положението по възможно най-добрия начин и да продължим живота си така, както той би искал, ако беше жив.
— Говориш така за собствено успокоение…
— Не, говоря така, защото вярвам във всяка своя дума.
Мегън само поклати глава и се върна в собствената си стая. Думите на майка й я накараха да се замисли дълбоко. Не беше готова да сподели мислите и съмненията със сестрите си. След като Мегън излезе, Лиз се приближи тихичко до кутията за бижута, която държеше в дрешника, и свали сватбената халка, която Джак бе поставил на пръста й. Сърцето й се сви от неописуема болка. Тя обаче съзнаваше, че няма защо да отлага повече.
На следващата сутрин Питър забеляза, че халката вече не е на ръката й. Не каза нищо по въпроса нито пред майка си, нито пред сестрите си, макар че изпита дълбока тъга и печал.
През следващите две седмици обаче Мегън започна да се държи малко по-почтително с Бил. Не разговаряше много с него, но и не го нагрубяваше и Лиз й бе благодарна за усилията. За момента не би могла да се надява на нещо повече. Сред петте й деца Джейми и Питър продължаваха да бъдат най-горещите поддръжници на Бил.
Лиз прекарваше все повече време с Бил. Понякога, когато той не беше зает в болницата, двамата ходеха в апартамента му и се любеха. Случваше се, когато е на повикване, да го потърсят по спешност от отделението. В такива моменти Бил скачаше от леглото и грабваше телефона, но Лиз нямаше нищо против. Тя изпитваше дълбоко уважение към работата му, ценеше я много повече от нейната собствена. Вече на няколко пъти бе споделяла с Бил, че работата й като адвокат по семейно право я потиска все повече и повече. От много време насам не изпитваше никакво удовлетворение от онова, което вършеше. Докато Джак беше жив, работата им й носеше удоволствие, но сега всичко бе коренно различно. Проблемите, с които се сблъскваше, й се струваха безсмислени, несериозни и глупави. Чувстваше се истински пълноценна само в случаите, в които се налагаше да осигури добро попечителство за някое от децата на разведените си клиенти.
— Може би започвам да губя призванието си — призна му Лиз при една от срещите им в болничното кафене.
Тя току-що се бе върнала от съда и се тресеше от гняв заради един свой клиент, който се бе държал като истински грубиян със съпругата си, и то в присъствието на съдията. Лиз едва бе устояла на импулса си да стане и да напусне съдебната зала.
— Дори и явяванията пред съда вече не ми носят удовлетворение…
— Може би имаш нужда от почивка.
През изминалата година бе ползвала само един двуседмичен отпуск. Работеше вечер и през почивните дни, твърдо решена да се справи с многобройните си задължения.
— Може би трябва да се запиша на курс за фризьорки и да започна работа в някой фризьорски салон. Там може и да съм по-полезна.
— Не бъди несправедлива към себе си. — Бил се усмихна, но Лиз очевидно се чувстваше неудовлетворена и нещастна.
— Джак обичаше семейното право. Предпочиташе го пред останалите области от адвокатската практика. Но не и аз. Бях добра в онова, което вършехме, само защото работех съвместно с него. Но сега не зная…