Питър помогна на Джейми да изнесат мляко и курабийки за Дядо Коледа и чинийка с моркови и купичка сол за елените. Оставиха и една бележка, продиктувана от Джейми, в която той напомняше на Дядо Коледа за колелото и го молеше да донесе наистина хубави подаръци за Питър и сестрите му.
— Благодаря ти, Дядо Коледа — завърши диктовката Джейми и кимна със задоволство, когато Питър му прочете какво е написал. — Да му пиша ли, че няма да се разсърдя, ако не получа колелото? — угрижено попита Джейми. — Не искам да се почувства неудобно, ако случайно ми донесе нещо друго.
— Не, аз мисля, че това е достатъчно. Освен това ти си толкова добро дете, че той няма как да не ти донесе колело. — Всички останали знаеха, че Джейми ще получи така желания велосипед, и с нетърпение очакваха да видят радостта му на следващата сутрин.
По-късно вечерта Лиз най-после сложи Джейми да спи. Мегън, както обикновено, говореше по телефона, а Рейчъл и Ани се смееха в стаята си докато пробваха новите си дрехи. Питър помогна на Джак да сглобят велосипеда на Джейми, а малко след това тръгна за дома на Джесика. Лиз почисти кухнята и се зае да подготви нещата за утрешния ден. Керъл бе излязла, за да навести приятели, и Лиз й бе казала, че тя ще почисти след вечеря.
Всички прекараха една спокойна и щастлива вечер, пропита от духа на Рождество. Лиз и Джак с удоволствие очакваха утрешния празник и дългия уикенд след това. Двамата работеха много, но изпитваха истинска радост при всяка възможност да прекарат повече време с децата си.
Двамата тъкмо се качваха бавно по стълбите към втория етаж, когато им позвъни Аманда Паркър. Мегън отговори на обаждането и повика Лиз. В момента, в който взе слушалката, тя разбра, че Аманда плаче. Младата жена едва говореше, задушавана от ридания.
— Много се извинявам, че ви звъня на Бъдни вечер… Фил се обади преди малко и… — Тя се разхълца неудържимо.
Лиз се опита да я успокои.
— И какво каза?
— Заплаши ме, че ако не ви накарам да размразите финансите му, ще ме убие. Каза още, че няма да ми даде и десет цента издръжка и че хич не го интересува, че децата и аз ще умрем от глад.
— Това няма да се случи и ти го знаеш. Той е длъжен да ви издържа. В момента просто се опитва да те сплаши.
И успяваше. С голям успех при това. Лиз мразеше подобни случаи, в които неин клиент е подложен на системен тормоз. Някои от историите, разказани й от Аманда, я бяха накарали да настръхне от ужас. Жената бе толкова наплашена от постоянните заплахи и нечовешкия тормоз от страна на съпруга й, че бе чакала години, преди да се реши да го напусне. И сега трябваше да продължи да слуша заплахите му, докато адвокатите успеят да го осъдят да плати издръжката, която Аманда заслужаваше. Лиз знаеше, че не й е лесно. Аманда бе класически пример за жертва.
— Не вдигай повече телефона тази вечер — посъветва я тихо Лиз. — Заключи всички врати, стой вътре с децата и ако чуеш нещо подозрително, обади се на полицията. Разбра ли, Аманда? Той само се опитва да те сплаши. Той е грубиян и негодник, запомни това. Но ще отстъпи, ако ти проявиш нужната твърдост.
Аманда не изглеждаше твърде убедена в това.
— Каза, че ще ме убие…