— Какво става тук?
Лиз се извърна инстинктивно и се озова лице в лице с Бил Уебстър. Той бе слязъл в спешното отделение, за да вземе един пациент за травматологията, и бе чул ужасените писъци на Джейми. След това бе забелязал познатата червена коса и, неспособен да се въздържи, бе приближил, за да види какво има.
— Какво се случило? — попита я той, без дори да я поздрави.
— Джейми паднал от една стълба и си счупил ръката — простичко отвърна Лиз.
Бил се приближи до Джейми и застана точно пред него, за да е сигурен, че детето ще го забележи. В следващия миг пронизителните писъци утихнаха, преминавайки в сърцераздирателни ридания. С тресящи се раменца Джейми вдигна главичка и погледна Бил.
— Какво се случи, шампионе? Да не би пак да си тренирал за параолимпийските игри? Още е рано за тях. Знаеш това, нали?
Той внимателно протегна ръка и макар че се отдръпна и от него, Джейми не се разпищя, не направи опит да скочи от леглото, а позволи на Бил да го докосне.
— Аз паднахххххх… оттттт еднаааа стълллллба.
— Да не би да си окачвал нещо на коледната елха? — Джейми кимна в отговор. — Знаеш ли какво ще направим сега? Сега ще гипсираме ръката ти, а ти ще ми обещаеш нещо. И знаеш ли какво?
— Ккккаквооо… обещаниеееее? — Джейми целият се тресеше след всичките тези писъци, но Бил продължаваше да му говори внимателно и да отвлича вниманието му, докато предпазливо опипваше счупената ръка. Детето изобщо не възразяваше, а майка му стоеше отстрани и наблюдаваше с интерес.
— Искам да съм първият, който ще се разпише на гипса ти. Споразумяхме ли се? Не искам да съм втори или трети… Трябва непременно да съм пръв. Съгласен?
— Съгласен — кимна в отговор Джейми.
В това време пристигна хирургът и обсъди случая с Бил. Когато свършиха, Бил потърси с поглед Лиз. Тя изглеждаше много слаба, а и в момента бе силно разстроена заради счупената ръка на Джейми. Точно тези съображения го бяха накарали да сподели с хирурга своето предложение.
— Знаеш ли какво ще направим сега? — Бил се обърна към Джейми и заговори с такъв глас, сякаш двамата с ортопеда хирург му бяха подготвили някаква страхотна изненада. — Сега ще се качим на горния етаж и ще гипсираме ръката ти. А аз ще дойда с теб, за да съм сигурен, че никой няма да ме изпревари и да се подпише на гипса преди мен. Какво ще кажеш за това предложение? Горе ще те приспим за няколко минути, а когато се събудиш, гипсът вече ще е на ръката ти и аз ще се разпиша върху него.
— Ще ми позволиш ли да вдигам и спускам леглото? — Джейми все още си спомняше за престоя на Питър в тази болница.
— Ще намерим едно легло, което да можеш да движиш, накъдето си пожелаеш, но преди това ще трябва да гипсираме тази ръка.
Погледна Лиз, за да я успокои, а тя кимна в отговор.
Тя вече се бе досетила за естеството на разговора му с хирурга — Бил очевидно бе помолил да остане в операционната с Джейми и жестът му я трогна дълбоко. Искаше да му благодари, но той вече буташе носилката с Джейми към асансьора, а хирургът вървеше непосредствено зад него.
Лиз устоя на желанието си да извика нещо окуражително на детето, защото се боеше Джейми да не пожелае и тя да тръгне с него. Вместо това се сви на един стол и, разкъсвана от тревоги и страхове, се замисли за Бил.
Срещата с него се бе оказала истински шок за нея. Двамата обаче изобщо не можаха да поговорят, което предвид обстоятелствата вероятно беше за предпочитане. Нямаше какво повече да си кажат. Не се бяха виждали вече цял месец, а за Лиз този месец се бе проточил безкрайно. Тя все още плачеше вечер, преди да заспи, обаче Бил едва ли подозираше това.
Джейми остана в операционната повече от час, а когато най-сетне го върнаха при нея, детето все още бе под наркоза. Бил не се отделяше от него. Хирургът вече бе поел друг случай и Бил, с напълно професионален тон, я увери, че всичко е протекло без усложнения. Счупването било чисто и след шест седмици гипсът може да бъде свален. Хирургът се бе постарал и бе сложил на Джейми гипсова превръзка, с която детето можеше дори да се къпе.
— Ще се събуди след малко. Горе се държа много добре. Приспахме го толкова бързо, че той така и не разбра какво става.
Лиз не можеше да не си припомни грубия тон, с който Бил бе разговарял с нея при първата им среща в тази болница, и да не си помисли, че сега проявява изключителна деликатност и загриженост по отношение на Джейми. Този мъж имаше милион превъплъщения. Мисълта, че Мегън го бе нарекла грубиян, я накара да изпита силен срам. Постъпката на дъщеря й бе непростима и Лиз съзнаваше това.